— Мога ли да направя още нещо за вас, милейди? — попита младият рицар и окуражително сложи ръка на рамото й.
Лейла вдигна глава и се опита да се усмихне.
— Не, благодаря ви много.
— Ще остана при вас, ако желаете.
— Искам да бъда сама с него — пошепна в отговор тя. — Но мисля, че има нещо, което бихте могли да направите. Погрижете се за Никълъс. Малкият сигурно не е на себе си от страх и тревога. Разкажете му какво се е случило и го уверете… — гласът й пресекваше от болка. — Уверете го, че се грижа добре за баща му. Никълъс ще ми повярва, за разлика от много други.
— Аз също ви вярвам, милейди — отговори твърдо сър Хенри. — Веднъж вече спасихте живота на лорд Дьо Варен, ще го направите и този път. Да върви по дяволите свещеникът с ужасните си обвинения и безполезни мазила! Ако някой е в състояние да върне живота на Ги дьо Варен, това сте само вие!
Трогната от доверието на младия васал, Лейла сведе глава и отново се обърна към съпруга си. Сър Хенри се сбогува и тихо излезе. Очите й веднага се напълниха със сълзи. Като през мъгла тя наблюдаваше вдигането и отпускането на широките гърди, толкова леко, че едва се забелязваше. По бузите й потекоха две солени поточета. Единствената й надежда беше, че желязната му природа ще победи и този път, както тогава в Дамаск. Само ако върхът на стрелата не беше натопен в отрова!
Не, сега нямаше да мисли за коварството на Роджър Жерве! Щеше да остане до леглото на любимия мъж и да се моли за здравето му. Улови горещата му ръка и потръпна. Този силен, непобедим на вид великан сега лежеше в безсъзнание и не помръдваше. Трябваше да бъде до него, трябваше да му помогне, защото го обичаше с цялото си сърце.
Времето минаваше. Лейла постоянно слагаше мокри кърпи върху парещото чело на съпруга си. Изведнъж вратата изскърца и тя се стресна. Бърз поглед през рамо й показа, че влезлият е Филип Д’Арси. Само да не беше отпратила сър Хенри! Нямаше сили да се противопостави на разгневения свещеник, а чувстваше, че й предстои решителен сблъсък. Когато отецът пристъпи към постелята, лицето му беше каменно.
— Как е брат ми? — попита Филип и се вгледа в безжизненото тяло.
— Диша малко по-леко, но все още не е дошъл на себе си — отговори искрено тя, безсилна да скрие тревогата си от неуспеха на повторното лечение. Желаното въздействие още не беше настъпило. — Трябва да мине още известно време, преди да знаем…
— Тогава той ще бъде мъртъв — прекъсна я остро свещеникът. Изгледа я с присвити очи и продължи: — Не се съмнявам, че вещерските ви лекове отравят тялото му не по-малко от стрелата. Смятам дори, че тяхната отрова е много по-силна.
Лейла му обърна гръб, без да отговори на нечуваното обвинение. Така не успя да види бързото му движение. С един скок Филип се озова до леглото на ранения и издърпа завивката, преди уплашената Лейла да е успяла да му попречи. Вбесен, той попипа грозния тъмночервен оток от коляното до свивката на бедрото и дръпна превръзката.
— Ето, вижте сама! — изкрещя той. — Състоянието му се влошава. Вие искате да го убиете!
Лейла се хвърли върху него, но той улови ръката й и я отстрани от леглото. Тя простена от болка и учудено си каза, че в мършавото му тяло има повече сила, отколкото беше предполагала.
— Отокът е съвсем естествен при една такава рана — опита се да обясни тя и сама се учуди на спокойствието си. — Веднага ме пуснете, Филип.
Мъжът нямаше намерение да го стори. Побеснял от гняв, той изви ръката й на гърба.
— Сега вече ще сложа край на богохулствата ви. Чуйте ме добре, лейди Лейла. Заради вас брат ми лежи тук полумъртъв, и то не само заради дяволските ви лекове. Вечерта, когато празнувахме завръщането му, Ги ми разказа много неща за вас, най-вече за случилото се в деня на коронацията. Знам, че се е стигнало до въоръжен сблъсък в църквата на абатството, знам и за турнира. Отдавна подозирах, че Роджър Жерве жадува да си отмъсти. Вашата прибързана женитба за стария му враг го е ожесточила още повече, затова е изпратил наемниците си да убият Ги от засада. Още повече, че с лекота е можел да припише коварното си дело на уелсците.
Необмислените му думи я улучиха право в сърцето. Лейла и сама знаеше, че само заради нея старата вражда на двамата мъже отново бе пламнала в открита омраза. Но какво можеше да направи?
— Докато все още се ползвах с доверието на брат си — продължи безмилостно Филип и стисна ръката й с такава сила, че тя изпищя, — доверието, което загубих само заради вас, той ми разказа и други неща. Когато сте нощували в Кентърбъри, вие сте отхвърлили почтеното му предложение за женитба само защото сте се надявали брат ви да ви върне обратно в Дамаск. Вярно ли е това?