Лейла трепереше с цялото си тяло. Желанието я тласкаше към него. Толкова й се искаше да се сгуши на гърдите му, да отговори на целувките му. Но ако сега се поддадеше, нямаше да има сили да се бори повече и щеше да му разкрие сърцето си.
Силно чукане по вратата я освободи от необходимостта да отговори.
— Кой е? — Гласът на лорда издаваше нетърпение и недоволство от появата на натрапника.
— Робърт Бърнъл, милорд. Нося ви отговора на Роджър Жерве.
Отговор от Роджър? Изтръгната от мъчителния си копнеж, Лейла се вслуша напрегнато. Какво ли означаваше това? Разговорът, който Ги дьо Варен беше провел с рицарите си вчера в болницата, я беше уплашил до смърт. Страшно беше да узнае, че именно Балдуин Д’Ювил е премахнал пратеника на управителя Мавдуд и е унищожил искането за откуп. Как не беше разбрала, че съпругът й е изпратил вест на Роджър Жерве?
— Влезте, сър Робърт.
Младият рицар отвори вратата и спря смутено на прага. Потъналото в полумрак помещение, затворените капаци на прозорците създаваха интимна атмосфера и той погледна смутено към Лейла, сякаш беше очаквал да я завари разсъблечена. Направи няколко крачки към леглото и се поклони.
— Прощавайте, милорд.
— Е, какво отговори уважаемият лорд Жерве на нашите обвинения, че е изпратил хората си да ме нападнат от засада и да ме убият?
— Отрича всичко, точно както очаквахме, милорд. Твърди, че Балдуин Д’Ювил е действал на своя глава, и тогава в Сирия, и сега. Хората, които се включили в отряда му, вече били подобаващо наказани.
— Лъжи, нагли лъжи! Съгласи ли се поне с „Божието правосъдие“?
— Да, милорд. Поръча да ви предам, че чака с нетърпение деня, когато ще ви победи и ще докаже невинността си.
— Така значи — промърмори полугласно Ги дьо Варен. — А подписа ли предизвикателството, този негодник?
— Подписа го, милорд. Пратеникът вече препуска към Лондон. Само крал Едуард има право да реши кога ще се състои двубоят.
— Много добре. Този път кралят ще се съгласи, защото Роджър Жерве отиде твърде далеч. Отговорът ще пристигне след около две седмици. Надявам се, че дотогава ще бъда в състояние да се бия.
Двамата разговаряха приглушено, но Лейла чуваше всяка дума и страхът й непрекъснато нарастваше.
„Божието правосъдие“. Лейла знаеше какво означава това. Този ужасяващ начин да се разреши един спор, една вражда най-често завършваше със смъртта на единия, а понякога и на двамата противници. Двубоят се провеждаше с копие и меч, а публиката стоеше и гледаше, защото всички се придържаха към мнението, че Бог е на страната на този, който отстоява истината. Каква лудост!
Нима Ги вярваше, че е в състояние да излезе срещу Роджър Жерве само две седмици след раняването си? Той неминуемо щеше да изгуби битката и да се прости с живота си. И всичко това само заради нея.
Изведнъж й стана ясно какво трябва да направи. Имаше една-единствена възможност да предотврати този безсмислен двубой, това така наречено „Божие правосъдие“. Трябваше да сключи сделка с Роджър, дори ако брат й беше дяволът в човешко лице. По-добре да загуби завинаги Ги дьо Варен, отколкото да допусне собственият й брат да убие обичания й съпруг. Също така недопустимо беше Роджър Жерве да падне от ръката на съпруга й.
Когато узнаеше какво е сторила, Ги щеше да я намрази и да се отвърне завинаги от нея. Само така можеше да му попречи да тръгне да я търси и да я върне в дома си. Само така щеше да престане да я обича…
— Много ви благодаря, че приехте да изпълните това неприятно поръчение — прозвуча твърдо гласът на Ги дьо Варен.
Бърнъл се поклони и се засмя.
— За мен беше удоволствие да отнеса предизвикателството на оня негодник Жерве, милорд. — Той се обърна към Лейла. — Простете, че нахлух така, милейди. — Поклони се още веднъж и напусна спалнята, дрънчейки с бронята си.
Лейла го проследи с поглед, видя как вратата се затвори зад него и отчаяно си пожела да беше излязла и тя. Сега, когато беше взела най-важното решение в живота си, всеки миг близо до съпруга й се превръщаше в адско мъчение.
— Лейла, не чухте ли какво ви говоря?
Тя се обърна стреснато.
— Какво казахте, съпруже мой?
— Казах, че ако беше друг, а не Робърт Бърнъл, бих го оставил да чака. Но трябваше веднага да узная какво е отговорил онзи негодник Жерве и…
— Ако позволите, не бих желала да говорим сега за брат ми — прекъсна го бързо тя. На бузите й бяха избили червени петна.
Ги с готовност се подчини на желанието й и кимна. Добре познатото парене в слабините не му даваше мира.
— Както желаете, любов моя.