Разбира се, вестта за предстоящия двубой я беше уплашила. Той й беше обяснил още преди седмици, че няма защо да се страхува от подлия си брат, че той никога вече няма да има власт над живота й. Дори ако с него се случеше нещо, крал Едуард му беше дал тържествено обещание, че ще вземе съпругата му под своя лична защита. Това беше станало на сутринта преди тръгването за Уелс.
— Мога ли да направя още нещо за вас? — попита Лейла. — Имам доста работа в болницата, а и не искам да оставям помощничките си сами. — Очите й блестяха в полумрака. — Още една възглавница, или може би чаша вино? Какво желае сърцето ви?
Ги не можеше да отмести поглед от твърдите гърди, които се вълнуваха под люляковата коприна на корсажа й. Представи си как розовите им връхчета се втвърдяват под милувките му и в тялото му пламна диво желание.
— Жаден съм, Лейла, но не за вино. — Вече не можеше да потиска желанието си. Затова и беше заповядал да го донесат в спалнята му. След като се бе изплъзнал на косъм от лапите на смъртта, желанието му да я държи отново в прегръдките си и да я люби беше станало неудържимо. То беше част от него и щеше да трае до края на дните му.
Протегна ръка и прошепна пресипнало:
— Елате при мен, любов моя, болницата може и да почака. Когато Лейла отстъпи няколко крачки назад и потърси с поглед затворената врата, в сърцето му пропълзя уплаха. Какво ставаше с нея? Откакто се беше върнал в съзнание, тя изглеждаше разстроена, нещо постоянно й тежеше. Дали още преживяваше сблъсъка с Филип, при който верният сър Хенри се беше намесил навреме, за да я защити? Проклет да бъде Филип, проклет за вечни времена!
Не, дори ако трябваше още веднъж да започне от самото начало, за да завладее сърцето на любимата жена, той щеше да го стори. Тя означаваше за него повече от собствения му живот. Още сега щеше да направи първата крачка и да я целуне.
— Елате при мен или аз ще дойда при вас — проговори заплашително той и отметна завивката.
Лейла нададе уплашен вик и се спусна към него. Притисна го към възглавницата и проговори задавено:
— Недейте така! Още е много рано, кракът ви не е зараснал напълно!
Той й протегна ръка и дълбоките сини очи заблестяха.
— Е, какво сега?
В тялото й пулсираше парещо желание. Сбогуването трябваше да почака още малко. Можеше само да се надява, че след прегръдката все още ще има сили да избяга оттук. Тя улови ръката му и падна на гърдите му. Ги помилва лицето й и я погледна дълбоко в очите. Погледът му се замъгли, дишането му стана накъсано.
— О, Лейла, колко ме беше страх, че никога вече няма да ви държа в обятията си. Толкова много ви обичам, Лейла!
Гърдите й бяха стегнати като в железни клещи. Той дори не подозираше, че и тя го обича и цял живот ще го носи в сърцето си. Плъзна пръст по пълните му устни и по тялото й се разля гореща вълна. Сгуши се в прегръдката му и не се възпротиви, когато Ги нежно я притисна до гърдите си.
Устните им се срещнаха и за него това беше миг на върховно щастие от новото им сливане, за нея обаче представляваше смъртоносна болка от сбогуването завинаги. Но не можеше другояче. Трябваше да изживее тези последни мигове с любимия мъж.
Лейла плъзна връхчето на езика си по устните на Ги и потрепери от удоволствие, когато от гърлото му се изтръгна гърлен стон. Днес щеше да го ощастливи така, както дори не беше мечтал. Щеше да му се отдаде цялата, без задръжки и ограничения. Нищо нямаше да скрие.
Тя впи устни в неговите, помилва го с език, притисна лицето му между дланите си и му позволи да я притегли грубо към себе си и отново да поеме водачеството. Ги я зацелува, докато й се зави свят и започна да се задъхва. Веднага след това тя се изплъзна от него и скочи от леглото, преди нетърпеливите му ръце да са разкъсали роклята й. В големите виолетови очи се четеше неудържима страст. Ги разбра и зачака. Колко непредвидима беше тази жена! Сигурно взаимното им опознаване щеше да трае цял живот…
Замъгленият му поглед не се откъсваше от стройното й тяло. Много бавно, с изкусителни поклащания на хълбоците, които запалиха огън в кръвта му, тя се разсъблече пред него. Първо откопча сребърния колан и изхлузи туниката през главата си. Прозрачната долна риза не можеше да скрие примамливата закръгленост на тялото й. Извивайки се като змия, Лейла вдигна бавно тънкия лен и разкри стройните си крака.
При вида на светлата кожа, подчертана още повече от малкия черен триъгълник, Ги спря да диша. След малко цялото съвършено тяло се разкри пред очите му.
Лейла застана пред него и проговори съвсем тихо:
— Още не, любими — Защото ръката му се бе плъзнала към късите долни гащи, с които беше облечен. — Почакайте още малко.