Разбира се, тя не можеше да не види възбудата му, но трябваше да доведе докрай малкото си представление. Развърза с треперещи пръсти панделката в косата си и разплете дебелата плитка. После разтърси глава и черните къдрици се разпиляха като порой по гърба й. Знаеше колко много Ги обича косата й и го остави да се наслади на цялата й красота. След малко пристъпи към леглото, поглъщайки с поглед великолепното мъжко тяло. Досега не смееше да го гледа, но днес трябваше да запечата в паметта си всяка подробност: играта на твърдите мускули под бронзовата кожа, могъщия гръден кош, широките рамене.
— Оставете на мен, любими мой — прошепна задавено тя, наведе се и бавно свали ленените долни гащи от хълбоците му. Хвърли ги на пода и продължи: — Облегнете се на възглавниците или си останете по гръб, без да се движите.
После се качи на леглото и се приведе над него. Помилва раменете му, прехвърли крак през бедрата му и простена сладостно, когато устните му се сключиха около връхчето на гърдата й. Но само след миг го отблъсна.
— Недейте, моля ви. Ако ми позволите, днес аз ще ви доставя удоволствие. — Целуна го с неизказана нежност и сърцето й заби като безумно. Само ако можеше да забрави, че за последен път го милва и целува! Събра всичките си сили, защото той не биваше да забележи колко дълбоко е отчаянието й.
Отдели се от устата му и помилва с устни шията му, белега на рамото, гладкия корем. Очите й пареха от неизплакани сълзи. Спомените се надигаха в сърцето й, един от друг по-мъчителни, но трябваше да ги отблъсне. Устните й оставиха гореща следа по корема му, потопиха се в малката вдлъбнатинка на пъпа и започнаха да го милват, докато Ги простена гърлено и се надигна насреща й. Само като си спомнеше, че окосменото му тяло някога я дразнеше… Той отговори на милувките й, плъзна ръка по гърдите й, после по бедрата и между краката.
Лейла намери с устни твърдия член и опитните й милувки го възбудиха още повече. Връхчетата на пръстите й, езикът и устните й му доставиха неописуема наслада. Всичко, на което я бяха научили, днес бе поднесено в дар на мъжа, който се извиваше и стенеше под нея, смаян от силата на усещанията си.
Когато усети, че съпругът й е на ръба на оргазъма, Лейла спря. Трябваше за последен път да го почувства дълбоко в себе си, да се слее с него и двамата заедно да достигнат върха на насладата. Тя също беше възбудена като никога досега.
Ги я вдигна над себе си и устремно проникна в утробата й.
— Нека и аз ти доставя удоволствие, любима моя — прошепна дрезгаво той и пое дълбоко въздух. Завладя устата й с брутална целувка и се наслади на меките бедра, които се триеха чувствено в неговите и се разтваряха, за да го приемат. Двамата станаха едно. Лейла се движеше в ускоряващ се ритъм, а той засилваше все повече тласъците си, като не преставаше да милва гърдите й и да хапе и целува устните й.
— Дръж ме здраво, Ги! — извика тя, когато усети тръпката, преминала по тялото му. Падна върху гърдите му и замря. Двамата потънаха в морето на забравата, отредено само за тях и за никого другиго.
Мина доста време, преди да се отделят един от друг. Лейла още трепереше под напора на отшумяващата страст. Когато Ги отмахна влажната коса от челото й, тя вдигна глава и му се усмихна.
Очите му бяха пълни с любов.
— Едва сега съм сигурен, че съм жив и че това не е било сън.
Шепотът му я изпълни с диво отчаяние, нежната милувка по бузата едва не я накара да изкрещи. Магията изведнъж се разкъса. За нея вече нямаше мир, нямаше сигурност. Думите на Ги дьо Варен разтрошиха усещането за щастие на хиляди мънички парченца. Действителността беше жестока, безмилостна. Болката заплашваше да разкъса сърцето й.
Желанието да признае на Ги колко силно го обича стана нетърпимо. Ако веднага не избягаше оттук, никога нямаше да го стори. Ала когато направи опит да стане, Ги я задържа.
— Не бързайте толкова, мила моя — пошепна в ухото й той и целуна връхчето на носа й. — Имаме пред себе си целия дълъг следобед.
Тя сложи пръст на устните му и повика на помощ цялата си строгост на лекар.
— Не бива така. Трябва да почивате, ако искате да се възстановите бързо.
Ги я пусна, макар и неохотно, и нежно помилва гърба й.
— Останете само още малко, Лейла.
Докосването му я накара да потрепери. Толкова искаше да остане завинаги с него. Изкушението да се отпусне в прегръдките му заплашваше да я надвие. Но разумът победи.
— Не мога. Знаете ли колко хора ме чакат в болницата.
— Както виждам, вече имам сериозен съперник за благоволението ви, красавице моя. Но щом това ви прави щастлива, ще се задоволя и с трохите. Знам, че пак ще ви видя, най-късно довечера.