— Бързай, миличка, бързай!
Трябваше само да следва течението на реката и скоро щеше да достигне до целта си.
Деветнадесета глава
Трепереща, мокра до кости и изтощена, Лейла седеше на дървената пейка и гледаше с невиждащи очи локвата, която се беше образувала на пода.
Роджър Жерве измерваше помещението с дълги крачки и от време на време поглеждаше изумено към сестра си. Не й бе дал дори възможността да се преоблече, макар че дрехите й бяха мокри от проливния дъжд и опръскани с кал. Всъщност, това не беше чудно. Лейла едва бе стигнала до замъка, издигащ се заплашително на една скала над реката, когато двама мрачни на вид рицари я свалиха от коня и я завлякоха в стаята на лорда. Сега мъжете стояха на стража пред вратата.
Миризмите от приготвената вечеря я удариха право в носа и едва не й стана лошо. Беше толкова гладна и жадна… Роджър Жерве обаче нямаше намерение да й предложи нещо, нито пък изглеждаше склонен да играе ролята на любезен домакин, особено след това, което беше чул от устата й.
Сега той спря пред нея и я изгледа изпитателно със студените си сини очи.
— Още не съм сигурен дали съм чул правилно — проговори заплашително той. — Наистина ли напуснахте съпруга си?
— Да. — Тази единствена дума отекна в ушите й като звън на погребална камбана.
— И желаете да обявя за невалиден брака ви, защото е бил сключен против вашата воля? Прав ли съм?
— Да. — Отговорът й беше само тиха въздишка.
Роджър Жерве поклати невярващо глава и хвърли кос поглед към жена си, която стоеше в дъното на помещението и досега не беше казала нито дума. Плоското й лице беше като изсечено от камък. Погледът, който двамата си размениха, издаваше пълното им разбирателство. Сякаш вече брояха на ум парите, които щяха да получат. Във въздуха надвисна мъчително напрежение.
— Това може да се уреди — продължи най-после Роджър. — Но преди това искам да узная как успяхте да напуснете замъка на съпруга си, скъпа сестро. Много добре знам, че Дьо Варен го охранява добре.
Лейла разказа накратко как беше минало бягството й. Роджър Жерве отметна глава назад и избухна в смях. В този смях обаче нямаше веселие, само злоба, и по гърба на Лейла пролазиха студени тръпки.
— Отлично — обърна се Роджър към жена си. — Наистина отлично. Докато Ги дьо Варен си почива след раняването си, жена му избягва от него, скрита под платнището на селска каруца. Толкова ми се иска да видя лицето на любимия ни зет, когато е открил, че съпругата му го е напуснала! А като чуе, че е дошла при нас и иска да обявим брака й за невалиден… — Тялото му се разтърси от луд смях.
Лейла сведе глава. Знаеше, че Ги дьо Варен ще я намрази завинаги след това позорно бягство, и беше отчаяна до дъното на душата си. Никога не се беше чувствала толкова зле. Но от днес нататък трябваше да живее с тази болка. Трябваше да плати високата цена, за да запази живота на любимия мъж.
Ги трябваше да я мрази, да проклина името й и да си пожелава никога да не я е срещал, да, дори тя никога да не се е раждала. Само това щеше да го възпре от необмислени действия. Не биваше двамата с Роджър Жерве да се бият заради нея. Жертвата й имаше смисъл. Когато бракът им се разтрогнеше, Роджър нямаше да има повече причини да отмъщава на стария си враг. Тя беше готова на всичко, за да предотврати безсмисления двубой между двамата.
Когато Роджър грубо улови брадичката й и я повдигна към лицето си, Лейла се стресна.
— Има нещо, което още не мога да разбера, скъпа сестро, и ви съветвам да ми го кажете веднага. Защо дойдохте тук? Защо не препуснахте към Дувър, за да се отървете от всички ни наведнъж? Много добре знаете какви планове имам за вас и ви уверявам, че още не съм се отказал от тях. А вие постоянно ми повтаряхте как не се интересувате от нищо друго, освен да се върнете в Дамаск. — Той стисна немилостиво брадичката й. — Какво ви доведе тук? Говорете!
Лейла не беше в състояние да каже и дума. Гърлото й беше пресъхнало. Очите й се напълниха със сълзи и тя побърза да сведе поглед.
— Дойдох, за да ви… предложа сделка. Ако се откажете от предстоящия двубой с Ги дьо Варен, ако престанете да се стремите към отмъщение, аз ви обещавам, че безропотно ще се омъжа за човека, когото ми изберете.
— Господи, не мога да повярвам! — Роджър изхъмка презрително и поклати глава. После я пусна толкова рязко, че тя се олюля. — Невероятно. Благородната ми сестра се е влюбила в онова куче. Готова е на всичко за него.