Лейла направи безуспешен опит да потисне кипящия в сърцето й гняв и се обърна отново към чужденеца. Не биваше да забравя, че е изправена срещу един необразован варварин. Това й помогна.
— Употребих нагорещено желязо, за да затворя раната в рамото ти и да спра кръвта — обясни хладно тя. — Не съм имала намерение да те измъчвам. Ако не бях направила това, щеше да умреш от загуба на кръв. — Тя махна с ръка към баща си. — Това е Синджар Ал-Азис, личен лекар на управителя и известен в цялото кралство с лечителските си умения. Би трябвало да се смяташ за щастлив, че именно той се погрижи за теб и че ще продължава да го прави, докато си в затвора.
— Разбирам — отговори кратко рицарят, полагайки видими усилия да преглътне гнева си. — А коя си ти? — Той я огледа от глава до пети, после горящият му поглед отново се прикова в лицето й.
Лейла се поколеба. Учудваше се, че пленникът я разбра толкова бързо. Но защо я гледаше така странно? Сякаш я подлагаше на изпит. И що за странно усещане се разливаше по вените й?
— Лейла!
Стресната от нетърпението в гласа на баща си, тя се обърна към него и обясни забързано какво е попитал пленникът.
— Кажи му, че си робиня и моя помощница — нареди сърдито Синджар. Забелязал ужаса в очите й, побърза да добави: — По-късно ще ти обясня мотивите за решението си, дъще моя. А сега му кажи, каквото ти заповядах.
Лейла се подчини, макар че думите излизаха с мъка от устата й.
Изведнъж коравият поглед на рицаря се смекчи и се изпълни със съчувствие. Сините му очи огледаха внимателно шарфа на ивици, с който Лейла беше пристегнала талията си.
— Ти си християнка — установи пресипнало той.
Изведнъж Лейла усети, че няма търпение да приключи по-скоро с този неприятен разговор. Промяната в израза на лицето му окончателно я извади от самообладание.
— Моят повелител, уважаемият Ал-Азис, ти предлага следния избор: ако се примириш с положението си и престанеш да се бунтуваш и да нападаш пазачите, той ще се погрижи да свалят веригите ти. Ако не, ще останеш прикован за стената, макар че това излага живота ти на опасност. Баща ми… — Тя се прекъсна уплашено побърза да се поправи: — Господарят е на мнение, че раната в рамото ще продължи да застрашава живота ти, ако останеш прав и окован. Той истински желае да те запази жив, разбира се, само защото държи управителят на града да получи желания откуп.
— Проклета да е любовта към ближния — промърмори рицарят и облегна глава на стената. Лицето му се разкриви от болка, по челото му изби пот. За момент сякаш забрави всичко около себе си и Лейла се уплаши. Знаеше, че болката е толкова силна, че би повалила в безсъзнание всеки друг мъж.
— Решавай — настоя твърдо тя.
— Ей сега — процеди през зъби мъжът. Дъхът му идваше на тласъци и ясно издаваше колко го е изтощило безсмисленото буйстване. Сините очи блестяха трескаво. — Говориш за някакъв си откуп. Кой гарантира, че казваш истината?
Лейла усети колко важен ще бъде отговорът й и изрече спокойно и уверено:
— Това е много просто. Ако не беше толкова важен за владетеля, отдавна нямаше да си между живите.
Мъжът очевидно остана доволен от този откровен отговор. Той помълча известно време, втренчил поглед в решетката на прозорчето. Когато отново се обърна към нея, успя да се изправи в целия си грамаден ръст въпреки тежките вериги.
— Добре. Приемам предложението на господаря ти. Нямам никакво желание да вися ден и нощ на тази проклета стена.
Облекчена, Лейла побърза да преведе отговора му на баща си. Увери го, че рицарят е обещал да не създава повече трудности. Синджар кимна одобрително, ала главният надзирател сърдито се възпротиви:
— Това неверническо куче лъже! Нима може да се вярва на един варварин?
— Попитай го как се казва — нареди Синджар, без да обръща внимание на възмутения надзирател. — Владетелят трябва да спомене в писмото си името и положението на пленника. Освен това е необходимо да получим някакъв личен знак, който да докаже на принц Едуард, че наистина сме пленили човека, за когото искаме откуп. Иначе ще се усъмнят в истинността на посланието.
Лейла преведе тези думи и мокрото от пот лице на рицаря се озари от почти момчешка усмивка. Разкривената от злоба уста се отпусна и този нов израз накара Лейла да се разтрепери от непознат страх.
— Казвам се Ги дьо Варен, кръстоносец от английското кралство, лорд на Уелш Маршис. А красавицата, която услажда свободните ми часове в Светата земя, се казва Рафайе. Знакът е една много изкусителна бенка с форма на сърп, която се намира от вътрешната страна на бедрото, точно под…