— Потегляме! — извика гръмко Ги дьо Варен! — Напред, към Жерве Касъл!
Ги спря коня си под дърветата и проследи как предният отряд, състоящ се от трийсетина наемници, се промъкна към стената на крепостта със стълби в ръце. По знак, даден от господаря, те щяха да се прекачат през външната стена и да отворят портата отвътре.
Слава Богу, нощта беше непрогледна. Луната и звездите бяха скрити зад дебели черни облаци. Дъждът не преставаше да се лее, от реката се надигаше мъгла. Тя щеше да улесни още повече придвижването им.
— Милорд, някой препуска насам по пътя за селото — пошепна сър Хенри Лангтън и рицарят промърмори нещо не особено прилично под носа си. Даде знак и малкият отряд се скри в гората. Конете бяха вързани на безопасно разстояние, за да не издадат присъствието им. В замъка щяха да се бият човек срещу човек.
Ги дьо Варен разпозна трима ездачи, които препускаха към замъка, и побърза да се възползва от благоприятната възможност. С тяхна помощ щеше да проникне в Жерве Касъл. Ако успееха да ги обезвредят безшумно, щяха да вземат конете им и да се преоблекат в техните дрехи. Стражата щеше да ги пропусне необезпокоявано в двора и тогава можеше да започне боят.
Той махна на петима рицари да го последват и остави жребеца си под грижите на един паж. Мъжете извадиха мечовете си и се свиха в крайпътния ров. Когато пристигащите се изравниха с тях, всичко стана много бързо.
Рицарите бяха свалени от седлата, преди да са осъзнали какво става. Подплашените коне скоро се успокоиха. Двамата рицари загинаха от бърза смърт, остана пощаден само дребният човечец в монашески одежди. Ги го притисна до едно дърво и опря острието на меча в тлъстата му брадичка.
— Кой сте вие?
— Отец Анселм, каплан на благородния лорд Жерве, който ме очаква в дома си, милорд.
— В този късен час? Много странно. И ви придружават двама въоръжени до зъби рицари?
— Те дойдоха да ме вземат от селото — обясни с треперещ глас монахът. — Трябва да съставя някои важни документи за господаря и той желае пратеникът до нашия многоуважаван архиепископ да потегли още утре сутринта. В документите се посочва, че бракът на благородната му сестра трябва да бъде обявен за невалиден. Младата дама е напуснала съпруга си, лорд Дьо Варен. — Думите се лееха като поток от устата му, вероятно с надеждата, че това ще му помогне да спаси врата си от примката и да отърве кожата.
Ги дьо Варен се усмихна гневно. Ако сър Хенри Лангтън не беше запомнил думите на Лейла, сега той щеше да повярва, че жена му го е напуснала с омраза в сърцето. Разкритието на свещеника обаче му помогна да разбере още по-ясно плана й, съставен с единствената цел да отклони Роджър Жерве от смъртоносния двубой с него. Разтрогването на брака беше стръвта, на която онзи негодник щеше да се улови, защото тя му предлагаше възможност да продаде сестра си скъпо и прескъпо.
При мисълта, че жена му се е пожертвала, за да запази живота му, в сърцето на Ги дьо Варен нахлу остра болка. Той повдигна с върха на меча тлъстото лице на монаха и го погледна заплашително.
— Аз съм лорд Ги дьо Варен, отче Анселм, и съм дошъл да си прибера жена си. Няма да има разтрогване на брака. Не са необходими никакви документи. Искам от вас помощ, за да вляза в замъка.
Божият служител се прекръсти ужасено и измънка:
— Какво трябва да направя, милорд?
— Един от рицарите ми и аз ще ви придружим до главната порта. Ще се държите така, сякаш нищо не се е случило, и ще поискате да ни пуснат вътре. Щом портата се отвори, ще избягате по-далеч, разбира се, ако ви е мил животът. — Гласът му се понижи в дрезгав шепот: — Искам да знаете едно, отче Анселм: за жена си съм готов да рискувам и безсмъртната си душа. Ако ни издадете, мечът ми ще почервенее от кръвта ви.
Монахът преглътна мъчително.
— Не се тревожете, милорд, няма да ви издам.
— Много умно от ваша страна. Искам да ми кажете още нещо. Къде ще намеря лейди Дьо Варен? В главната сграда или в голямата зала?
— В… подземието, милорд — заекна отец Анселм.
— В затвора? — промълви ужасено Ги.
— Така ми казаха благородните рицари, които дойдоха да ме отведат в замъка. О, милорд! — Монахът въздъхна угрижено. — Казаха ми още, че дамата ще остане там. Много е лошо, знам, но аз нямам влияние върху господаря. Разбрах, че лорд Жерве иска да я принуди да махне плода, който расте в утробата й.
Буйно пламналата радост, че Лейла е заченала детето му, отстъпи място на бесен гняв. Алчността и жестокостта на Роджър Жерве не се спираха дори пред живота на едно невинно дете.