Лейла! Тайнственият ангел на милосърдието. Напрежението в гърдите му изчезна. Красотата и животът прогониха ужаса на мрака. Как меко докосваше рамото му. Как умело и в същото време грижливо смени превръзката. Мекият мелодичен глас още звучеше в ушите му. Лекият аромат на розово масло, който се излъчваше от нея, още се усещаше в подземието. Този аромат му напомни розите, които майка му отглеждаше в родния замък в Уелс. Рози от Дамаск, донесени в Англия от първите кръстоносци. Всяко лято големите цветове изпълваха двора на крепостта с упоителния си аромат.
Точно този аромат обкръжаваше неговия ангел на милосърдието, доста по-слаб, но все така упойващ. Дори ленените превръзки, докоснати от ръцете й, ухаеха на рози.
Успокоен, Ги дьо Варен изтри потта от челото си и се постара отново да разсъждава разумно. Много му се искаше да узнае каква е била жестоката съдба, която е довела Лейла в далечния Дамаск. Вероятно беше французойка, а може би дори англичанка, като се има предвид колко добре говори езика му. Английска роза, разцъфнала далече от родината си. Християнска робиня сред неверници…
При представата за живота й в Ориента в гърлото му се надигна гадене. Първото, което изникна в ума му, беше, че онзи високомерен арабски лечител вероятно я принуждава да споделя леглото му. Той е неин господар и красавица като Лейла трудно може да се изплъзне от мъжката му похот. Това е проклятието на женския род негодниците, които я бяха пленили, вероятно бяха отнели невинността й още в крехка възраст…
Не, сега не биваше да мисли за това. Трябваше да потърси някаква възможност да помогне на клетата робиня. Двамата заедно имат по-голям шанс да се преборят с тежката съдба, която им е отредена. Тя сигурно също гори от желание да избяга от унизителното робство. А той не е човек, който ще седи търпеливо в душния си затвор и ще чака откупът да пристигне в Дамаск. Още на следващата сутрин ще помоли Лейла за помощ и двамата ще измислят някакъв план, за да си възвърнат свободата.
Трета глава
След като кървавочервеното слънце залезе зад хоризонта, настана тиха и ясна вечер. Въздухът беше топъл, изпълнен с аромати. Мракът се спускаше бързо. Отпусната върху копринените си завивки, Лейла се протягаше с удоволствие. Очите й бяха устремени замечтано към звездите, които вече блещукаха на небето. Това беше най-приятното време на деня. Лекият бриз си играеше с бледосинята й роба, милваше сгорещената й кожа и дразнеше обонянието й с тежките аромати на цветята, които растяха в каменните амфори.
Лейла скръсти ръце зад тила си и се наслади на спокойствието, което вдъхваше падащият мрак. Твърде рядко имаше възможност да прекара вечерта в безделие — обикновено, когато се връщаше след дългите часове работа в болницата или след безкрайните посещения по домовете на болните, беше уморена до смърт. Днес беше съвсем различно. Баща й настоя да я отнесат у дома с носилка още в ранния следобед. Дали беше забелязал тъмните сенки под очите й и се бе уплашил, че в последно време я кара да работи повече, отколкото е добре за здравето й?
Тя поспа малко, а освежаващата баня след това беше истински балсам за напрегнатите й сетива. Двете робини, определени за нейни лични прислужници, първо намазаха цялото й тяло с лимонено масло и отстраниха поникналите косъмчета. После я обляха последователно с топла и студена вода, а накрая масажираха продължително светлата кожа, докато запламтя в розово. Няколко капки от любимото розово масло завършиха тоалета й.
За кой ли път Лейла се наслади на учудването и възхищението на робините си. Сега лежеше в постелята си и се чувстваше свежа и отпочинала. Дългата до коленете черна коса блестеше и сякаш изпускаше искри след дългото четкане. Преди да си тръгнат, робините я бяха разпрострели грижливо върху копринените възглавници.
Лейла нави една абаносова къдрица около пръста си и се усмихна, когато в стаята се вмъкна един немирен лунен лъч и я огря цялата. Спомни си, че наскоро Джамал беше написал едно стихотворение за красотата и го беше посветил на годеницата си. Споменът за цветистите, чувствени намеци събуди в тялото й копнеж. Лейла се радваше, че ще стане съпруга на Джамал Ал-Азис и то не само заради обещаващата му мъжественост.
Едва бракът щеше да я превърне в пълноценна лечителка. Всяка жена имаше нужда от защитник, бил той баща, съпруг, брат или чичо, господар, султан или халиф. Ако не беше обучението й по медицина, щяха да я омъжат още на четиринадесет години, както беше обичаят в тази страна. Синджар Ал-Азис обаче бе настоял доведената му дъщеря да завърши образованието си и едва тогава да се омъжи и да има деца.