Скоро учението й щеше да свърши и баща й вече обмисляше кой ден да определи за сватбата. Когато най-после станеше съпруга на Джамал, Лейла щеше да осъществи голямата си мечта: да стане истински лекар и да води добре подреден, запълнен живот.
Можеше само да се радва, че Джамал Ал-Азис обединява в личността си всичко, което можеше да се желае за един съпруг: беше добър, умен, притежаваше отличен вкус и изискани маниери. Може би един ден тя щеше да се научи дори да го обича, макар че любовта не беше най-важното за един съвършен брак. Общата им професия изискваше хладен разум и всекидневен упорит труд. Избликът на чувства можеше само да й навреди. От друга страна обаче, физическото привличане беше част от добрия брак и Лейла не се съмняваше, че ще споделя с удоволствие леглото на съпруга си. В Дамаск нямаше по-красив мъж от него. Всъщност, изключение правеше само английският кръстоносец…
Лейла разтърси глава и се постара да прогони от съзнанието си образа на тъмнокосия Ги дьо Варен. Не, той нямаше място във вечерните й мечтания. Достатъчно беше, че мисълта за буйствата му, за дивите проклятия и страстни погледи я беше преследвала през целия ден. Сега трябваше да мисли само за Джамал, за блестящите му черни очи, за гарвановата коса и най-вече за силните, властни ръце, с които много скоро щеше да милва тялото й и да я води към върховете на насладата, както бе намекнал в стиховете си.
Лейла отправи поглед към терасата. Наблизо нямаше никой, а още не беше време слугинята да донесе леката вечеря от плодове, маслини и сирене. Както подобаваше на младо момиче от дома на богат мъж, Лейла бе обучена основно в изкуството на прелъстяването. За съжаление щеше да дели бъдещия си съпруг Джамал Ал-Азис с първата му жена и с многобройни наложници. Но така вървеше светът. Вероятно Джамал нямаше да има възможност да задоволява редовно плътските й желания. Въпреки това й беше приятно да си рисува как…
Изведнъж по тялото й се разля гореща вълна. Почувства, че се задушава. Тази нова страст беше различна. Сурова, дива, необуздана. Стори й се, че усеща как две ръце шарят по тялото й, груби и настойчиви, не гладки като на лекаря Джамал, а мазолести, покрити с белези, ръцете на воин. Видя и две блестящи сини очи, усети натиск на стоманени мускули. Тя задиша накъсано и се остави на желанието, което пареше между бедрата й — горещо и сладостно. От устата й се изтръгна задъхан стон, тя се изви като лък и…
Събуждането беше внезапно и сурово. Лейла скочи като ужилена, после се отпусна изтощено във възглавниците. Дълго лежа така, ужасена, объркана, омаяна. Колко неморални, колко непочтени, колко безсрамни бяха тези мисли и усещания, при това предизвикани от съвсем друг мъж, вместо от бъдещия й съпруг! На всичкото отгоре този мъж беше езичник, варварин. Тя си представяше как той милва тялото й и се наслаждаваше на докосванията му… Този човек бе разрушил спокойната й, мечтателна вечер. Лейла се уви по-плътно в леката си роба и изведнъж се стресна от шума на приближаващи се стъпки.
— Не съм гладна — обади се глухо тя, приемайки, че слугинята й носи вечерята.
— Наистина ли? Мисля, че е жалко, защото всичко е много вкусно.
Лейла скочи от възглавницата и се озова лице в лице с майка си, застанала усмихната до леглото. Облечена изцяло в прасковена коприна, Ив носеше сребърна табла, отрупана с плодове, чаша, гарафа и малка газена лампа. Пламъчето хвърляше меки златни отблясъци по красивото й лице.
Лейла не преставаше да се удивлява колко млада изглежда майка й със своите четиридесет и три години. Повечето жени на нейната възраст отдавна се бяха превърнали в дебели матрони. Много хора възприемаха Ив и нейната дъщеря по-скоро като сестри, защото и двете бяха стройни и красиви и изглеждаха еднакво млади. Само дето Лейла беше малко по-висока от майка си. Тя скочи и пое таблата от ръцете й.
— Изпратих слугинята да си върви. Вечерта е прекрасна и много ми се иска да я прекарам в твоята компания, дъще.
Двете седнаха до ниската масичка и Ив настоя Лейла да вечеря. Младата жена усети, че наистина е изгладняла, и изгълта с апетит сочните плодове. Ив я изчака да се нахрани и попита с обичайната си нежност:
— Какво ти е? Днес си твърде различна от обикновено.
Лейла избегна изпитателния поглед на майка си, защото се чувстваше неудобно. Какво ли щеше да си помисли Ив, ако разбереше, че дъщеря й се е отдала в мислите си на един груб английски рицар? Тя знаеше за съществуването му, макар че Лейла не го бе споменала с нито една дума.
— Как е днес пленникът? — попита майката, сякаш бе отгатнала мислите й.