— Двамата с татко положихме големи усилия да запазим живота му — отговори тихо Лейла и въздъхна недоволно. — А той буйства като див звяр и излага живота си на опасност.
— Но раната му не се е отворила, нали? — Гласът на Ив прозвуча необичайно пронизително.
— Не — побърза да отговори Лейла, уплашена от вълнението на майка си. — Отокът бързо спада.
Ив кимна и промърмори нещо неразбрано. От седмици насам тя изглеждаше потисната. Дори и сега красивото й лице беше странно отсъстващо.
Тя понечи да каже нещо, но видя бързащата към терасата Маджида и се отказа. Прислужницата се втурна устремно в стаята, коленичи пред младата господарка и взе ръката й в своята.
— Научихте ли вече радостната вест? — попита възбудено тя. Когато притисна ръката на Лейла до бузата си, очите и заблестяха трескаво. — Аллах да ви благослови, мила моя господарке — пошепна задавено тя и целуна ръката й. Смаяна, Лейла, се отдръпна. Не разбираше нищо.
Гласът на Ив беше странно безизразен, когато се опита да обясни:
— Маджида, моля те… — Тя се поколеба, вдигна отчаяно ръце и скъпоценните й пръстени заблестяха на лунната светлина. — Още нищо не съм й казала…
Робинята пусна ръката на Лейла и удари чело в мраморния под.
— Простете ми, господарке! Не биваше да издавам тайната, но бях толкова щастлива, че не се удържах. Простете ми, господарке, моля ви, простете ми!
Ив помилва успокоително сведената глава на вярната си прислужница, която всеки миг щеше да избухне в плач.
— Недей така, Маджида. Хайде, изправи се. Двете ще кажем на Лейла. Хайде, не бива да плачеш.
Слугинята се подчини и на лицето й изгря плаха усмивка. Лейла учудено местеше очи от едната към другата. Майка й очевидно нямаше особено желание да й съобщи новината, но тя не можеше да си обясни по каква причина. Ив се отпусна на възглавницата и махна с ръка на Маджида да говори.
С грейнало лице, очевидно много зарадвана, робинята падна на колене пред Лейла и обяви:
— Денят за сватбата ви с уважаемия Джамал Ал-Азис е определен. Само след месец моята млада господарка ще бъде най-прекрасната булка на света.
Отначало Лейла помисли, че не е чула добре. После попита възбудено:
— И кога беше решено това?
— Днес, късно следобед — призна Ив. — Баща ти е получил вест от Джамал малко след като ти си напуснала болницата. Семейството на халифа вече се радва на добро здраве и приготовленията за сватбата могат да започнат още утре.
Лейла сведе глава. Внезапно бъдещето й започна да придобива съвсем определени очертания. Скоро щеше да завърши учението си и да стане съпруга на Джамал Ал-Азис.
— Да приема ли, че се радваш? — Ясно доловимата тъга в гласа на майка й изтръгна Лейла от обърканите й мисли.
Младата жена вдигна поглед и като видя сълзите по бузите на Ив, попита съвсем тихо:
— А вие не се ли радвате, мамо?
Ив мълча дълго и в сърцето на Лейла се надигна страх.
— Джамал е добър момък — проговори най-после майката. — Освен това е син на обичния ми съпруг. Вероятно такава е била божията воля… — Тя въздъхна и се опита да се засмее, но гласът й се задави. — Утре ще поговорим пак, мила дъще. Желая ти лека нощ — после бързо се изправи и се отдалечи с тихи стъпки. Дългата роба се развяваше от лекия бриз.
Маджида понечи да последва господарката си, но Лейла я задържа.
— Какво става с мама, Маджида? Моля те, трябва да ми кажеш! — Тя знаеше, че прислужницата е безрезервно предана на майка й, и усещаше нежеланието й да отговори. — Аз ли съм сторила нещо, което е причинило болка на мама?
— Не, млада господарке. — Робинята поклати глава. — Вие сте истинска радост за майка си, макар че от време на време я гневите със своеволията си. Не, не е това.
— Може би нещо се е случило… между родителите ми? — При посещенията си по къщите Лейла се беше нагледала достатъчно на страданията на отблъснатите наложници и занемарените съпруги. Но не можеше да си представи, че и с нея би могло да се случи нещо подобно. Джамал щеше винаги да има нужда от помощница в работата, дори ако се откажеше от удоволствията на съпружеското легло.
— Не се тревожете, любима ми господарке. Любовта на нашия повелител към господарката Ив е вечна, а нейната към него е като оазис в пустинята на живота.
— Какво е станало тогава?
Лейла разбра, че Маджида размисля дали да й разкрие истината. Очевидно търсейки подходящите думи, слугинята пое дълбоко въздух. Изведнъж от покрива излетя сив гълъб и плясъкът на крилата му разкъса тишината. Внезапната решителност в очите на слугинята издаде, че никога нямаше да разкрие тайната на обожаваната си господарка.
— Трябва да си вървя — прошепна тя и се поклони дълбоко.