Ив потисна една тиха въздишка. След сватбата тя щеше да стане отново свободен човек. Но все пак не достатъчно свободен, за да напуска дома си без придружители. Макар и съпруга на известен и уважаван от всички лекар, тя си оставаше пленница. Пленница на цяла верига нещастни обстоятелства и на една страстна любов, която я беше оплела завинаги в златната си мрежа.
Цели шест месеца се бе надявала на някакво чудо, което да я избави от пленничеството и да я върне в родината заедно с малката й дъщеря. Когато преди година двамата с Уилям Жерве предприеха поклонническо пътуване в обетованата земя, те оставиха в Англия деветгодишния си син. Ала съдбата й беше отредила друг път и Ив често се измъчваше от горчиви угризения на съвестта, които караха очите й да проливат горчиви сълзи.
Защо съпругът й трябваше да умре, а тя да се озове в ръцете на жестокия търговец на роби? А може би трябваше да му бъде благодарна, защото именно той я доведе в Дамаск и я продаде на мъжа, който я научи отново да се смее и да люби. Тя не искаше да наруши брачните си клетви. Повтаряше си, че трябва да остане вярна на мъртвия, но не можеше да устои на страстната си любов към Синджар Ал-Азис.
— Ив? — Младата жена вдигна поглед, когато сириецът меко я привлече към себе си. Преди да се усети от виолетовите й очи потекоха сълзи. Мъжът я погледна с разбиране, улови брадичката й и се усмихна успокоително.
— Плачете за Уилям, нали? — попита тихо той.
Ив знаеше, че този мъж е способен да проникне до дъното на душата й, и не посмя да отрече. Освен това се беше заклела никога да не го лъже.
— Не е нужно да говорите, любов моя. Разбирам, че още ви боли за онова, което сте изгубили. Но знайте едно — онова, което ви доведе при мен, е съдбата, ние тук я наричаме „късмет“. Миналото не може да се върне. Трябва да приемете отредената ви участ, Ив.
Младата жена кимна и скри лице на гърдите му. Вдъхна дълбоко мъжествения аромат на тялото му, добре познатата смесица от мускус и сандалово дърво, и на сърцето й стана по-леко.
Ал-Азис я притисна до себе си и тя отговори на милувките му.
— Загубили сте съпруга си само преди десет месеца и аз разбирам тъгата ви. Въпреки това изпитвам ревност и не бих желал да ви деля цял живот със сянката на един мъртвец. Надявам се, че с времето ще го оставите да почива в мир и ще отговорите на любовта ми. — Той сведе глава и впи устни в нейните.
Милувката на топлите му устни прогони спомена за Уилям Жерве. Ив се вкопчи в Синджар и отговори на целувката с цялата си страст. Макар и несъзнателно, тя вече бе взела решението си. Щеше да остане в Дамаск. Усещаше, че Уилям би й пожелал само най-доброто в този нов живот, отреден й от съдбата.
Синджар изведе Ив от вътрешния двор, изпълнен с аромат на рози и жасмин. Двамата минаха под високата арка и влязоха в богато обзаведените покои, които беше определил за новата си съпруга.
Постлано с тежки килими в червено и златно, помещението беше приятно хладно. Два прозореца с красиви дървени решетки пропускаха свободно слънчевата светлина. Мраморният под беше украсен с богата мозайка. Широко, ниско легло, отрупано с копринени възглавници сякаш канеше за почивка. На ниска масичка, изработена от броня на костенурка, бяха подредени сребърни съдове. Това беше само лека следобедна закуска, защото общата вечеря се поднасяше много по-късно и беше богата и изобилна.
Синджар седна и Ив наля в две чаши изстудена вода с лимон.
— Защо не оставите робините да свършат това? — попита меко той. — Жена с вашето положение има много слуги. Вие обаче търпите около себе си само Маджида. А тя се занимава повече с детето, отколкото с майката.
Ив коленичи на една възглавница и му поднесе чашата.
— Чувствам се по-щастлива, когато съм сама. Лейла обича Маджида, а тя просто обожава малката. Така ми е най-добре.
— Вие сте толкова по-различна от всички жени, които познавам — проговори той и помилва бузата й. После слезе надолу към шията, спря за миг върху пулсиращата вена и продължи към високия бюст. Жената задиша накъсано, когато пръстите му очертаха набъбналите връхчета на гърдите й под тънката копринена одежда.
— Докосването ми ви възбужда, нали? — пошепна дрезгаво той и продължи да милва твърдите й гърди. — Пулсът ви издава, че копнеете за любов. А аз жадувам и горя за вашето меко тяло, както звярът сред пясъчната пустиня умира за вода. — Той се приведе и засмука зърното на гърдата й, без да отстрани коприната.
Ив простена задавено, зажадняла да усети устните и езика му върху голата си кожа. Синджар коленичи пред нея, развърза богато извезания колан и издърпа елечето от раменете й. Движенията му станаха нетърпеливи и припряни, дъхът му идваше на тласъци също като нейния. Ръцете му трепереха от възбуда.