Гласът му отекваше под високия свод. Ги дьо Варен разбра, че ей сега ще загуби самообладание. Хвърли бърз поглед към отворената врата и се опита да прецени възможностите си за бягство.
— Успокой се, Дьо Варен. — Гласът на Лейла идваше някъде много отдалеч. — Изслушай това, което имам да ти кажа.
Той втренчи поглед в лицето й и се замисли с горчива подигравка каква ли още вест му носи красивата робиня. Е, и тя като него не беше свободна и само изпълняваше дълга си.
— Слушам те — проговори уморено той.
— Господарят Мавдуд веднага изпрати втори пратеник, но този път не сам. Придружава го цял отряд мамелюци и никой няма да посмее да го нападне. Нашият уважаван владетел е толкова добър и мъдър, че не може да повярва в престъпната небрежност на твоя господар Едуард. Никой истински мъж не би изложил на опасност живота на един от най-верните си рицари. Така твоят принц има още една, последна възможност да плати искания откуп.
Последна възможност? Това звучеше заплашително. Защо да стои и да чака каква съдба ще сполети втория пратеник на Мавдуд. Лейла беше при него. Можеше да я помоли за помощ. Без съмнение, тя щеше да се възползва с радост от тази единствена по рода си възможност да напусне Дамаск с такъв смел защитник. Дори само рицарският дълг повеляваше да върне това нещастно момиче в света на християнството. Може би бягството щеше да се осъществи още тази нощ.
— Съобщи на господаря си Ал-Азис, че съм много благодарен на управителя Мавдуд — заговори отмерено той, като внимаваше за всяка своя дума. Не биваше да допусне стражите да забележат нетърпението и горчивината, които заплашваха да го разкъсат. Не биваше да дразни ненужно проклетите неверници, защото много скоро можеше отново да се озове прикован на стената. Това щеше да означава край на плановете му.
— Сигурен съм, че Едуард Плантадженет ще възнагради царски тази проява на великодушие, стига само второто писмо да стигне до него.
Лейла каза няколко думи на началника на стражата и Ги ядосано си пожела да беше отделил повече време за изучаването на арабския.
След малко тя се обърна отново към него и посочи към постелята.
— Седни, моля те, за да мога да прегледам раната.
Той изпълни молбата й. Стражите го следваха по петите, мечовете им бяха само на сантиметри от тялото му. Едва острата заповед на Лейла ги накара да отстъпят крачка назад. Дьо Варен се учуди на смелостта й, твърде необичайна за една робиня. Очевидно мястото й като помощница на известния лечител й придаваше известна тежест в обществото.
— Какво им каза? — попита тихо той, докато Лейла сваляше превръзката му. При това беше застанала толкова близо, че ароматът на рози го упойваше и замъгляваше съзнанието му. Усещаше топлината на тялото й и трябваше да стисне здраво зъби, за да не я грабне в обятията си още тук и сега.
Лейла не обърна внимание на въпроса му, а огледа внимателно червения белег и лекичко притисна краищата му.
— Имаше ли болки?
Мъжът поклати глава, защото нямаше намерение да пилее още скъпоценно време. Онзи отвратителен надзирател много скоро щеше да дойде и да я отведе.
— Чуй ме, Лейла. Има ли и други ранени като мен в този затвор, за които са те повикали да се погрижиш?
Лейла сведе глава и за момент престана да опипва раната.
— Не. Всички твои спътници са загинали.
Краткият отговор предизвика остър пристъп на болка. Ги хвърли злобен поглед към пазачите си. Очите им бяха устремени в него, ръцете им стискаха с все сила дръжките на ятаганите. Негодници като тях бяха избили другарите му. Един ден щеше жестоко да си отмъсти на всички…
— Раната зараства много добре — установи облекчено Лейла. Беше изпълнила задължението си за днес и гореше от желание да напусне по-скоро душния затвор. Тази нова среща с християнския рицар заплашваше напълно да я извади от равновесие. Краткият разговор и изненадващата сдържаност, с която Дьо Варен бе изслушал неприятната новина, бяха разколебали мнението й за бесния варварин. Сърцето й преливаше от съчувствие към мъжа, който вероятно не подозираше колко близо е бил до секирата на палача.
— Мисля, че не се налага да сменяме отново превръзката — проговори с треперещ глас тя.
— Изслушай ме внимателно, Лейла — прекъсна я Ги толкова настойчиво, че тя неволно вдигна глава и го погледна право в очите. — Имам нужда от твоята помощ.