— Как е днес английският рицар? — попита изведнъж тя. — Знае ли се нещо за откупа?
Лейла я изгледа смаяно. Ив не беше споменавала кръстоносеца от много дни насам. Защо точно днес?
— Съдбата не беше благосклонна към него, мамо. Няма да има откуп и той няма да си възвърне свободата.
Ив отвори широко очи и зениците й потъмняха, сякаш не можеше да възприеме чутото.
— Какво говориш? Защо няма да има откуп?
— Английският кронпринц Едуард Плантадженет е вдигнал платна още преди три дни. По всичко изглежда, че е изоставил верния си рицар на произвола на съдбата.
— Това не е вярно. Не, не мога да повярвам — пошепна Ив и красивото й лице се разкриви от ужас. — Познавах Едуард, когато беше дете. Още като момче той се отличаваше с доброта и силно развито чувство за справедливост, също като баща си. Едуард никога не би изоставил рицаря си в беда, никога. Сигурно не е узнал, че верният му воин гние в затвора, затова е отплавал…
Лейла слушаше изумено. Майка й никога не беше споменавала, че е познавала лично крал Хенри и сина му Едуард.
— Пратеникът на управителя, който напусна Дамаск преди повече от седмица, бил убит по пътя. Може би си права и Едуард Плантадженет наистина не знае какво се е случило с верния му рицар — обясни тихо тя. После бързо разказа какво се бе разиграло тази сутрин в килията, като не скри и собствената си изненадваща реакция. Ив я слушаше мълчаливо. Лицето й беше смъртнобледо.
— Рицарят наистина ли се казва Дьо Варен? — попита след малко тя и погледна настойчиво дъщеря си.
— Да. Ги дьо Варен. Защо питате? — Нито Лейла, нито Синджар бяха споменавали името му в къщи.
— Лордовете Дьо Варен са известни в цяла Англия. Много могъщ род. Разбира се, по времето, когато Уилям и аз… — Гласът й се изгуби в тежка въздишка. Мислите й бяха на хиляди мили далеч оттук. Очевидно беше забравила Лейла.
— Мамо?
— Да? — Ив трепна уплашено и продължи, полагайки отчаяни усилия да се овладее: — Помня семейство Дьо Варен. Все могъщи и верни васали на краля. Един клон на фамилията живееше близо до нас в Уелс. Синът им Ги беше на възрастта на моя Роджър. Двете момчета бяха най-добрите приятели.
Лейла затаи дъх. Майка й избягваше да споменава момчето, което бе родила само на петнадесетгодишна възраст. Когато беше малка, Лейла я попита как така е оставила сина си в Англия. Отговорът беше, че докато е траело поклонническото пътуване, момчето е било под грижите на един добър приятел.
— На колко години е Ги дьо Варен? — попита настойчиво Ив и стисна ръката на дъщеря си.
— Не знам, мамо. Двадесет и седем или двадесет и осем, може би дори и тридесет.
— Ако Роджър е жив, той скоро е навършил двадесет и осем — промърмори замислено Ив. — Да, този нещастен пленник вероятно е приятелят на сина ми. — Тя стана и закрачи нервно напред-назад.
— Какво ви е, мамо?
Ив не я слушаше.
— Трябва да измоля милост за пленника — прошепна задавено тя и забърза към покоите си.
Лейла скочи и я последва с лудо биещо сърце.
— Да молите за милост? Мамо, не говорите сериозно, нали? Самата вие сте ми разказвала достатъчно често колко дълбоко вкоренена е омразата между кръстоносците и нашите хора.
— Нашите хора? — Ив се обърна като ужилена и изгледа гневно дъщеря си. — Какво знаеш ти за тези хора? Нима си въобразяваш, че ги познаваш и разбираш? Този мъж е от твоята кръв, от твоята вяра, а ти не изпитваш дори съчувствие към съдбата му. За теб е от значение само откупът, не и скъпоценният човешки живот, който спасихте с баща ти. Жестоката участ на рицаря Дьо Варен не означава нищо за теб…
— Напротив, означава, и то твърде много. — Думите изскочиха от устата й, преди да е успяла да ги спре. Гласът й отекна в тихия двор. Тя се овладя бързо и се опита да прикрие предателското избухване. — Може и да е варварин, но не искам да го видя как умира като животно.
Ив въздъхна с болка и тъжно поклати глава.
— Прости ми, дъще. Нямам право да те упреквам. Ти не можеш да видиш и да почувстваш онова, което не е част от твоя свят. Грешката е само моя. Трябваше още в детството ти да те запозная с родината ти, с народа ти. Тогава обаче, мислех, че всичко е толкова далечно и непостижимо… — Тя застана на прага и отново се обърна към дъщеря си.