— След малко ще изляза. Когато се върне баща ти, кажи му, че съм отишла в палата на Мавдуд, кажи му и по каква причина. Синджар Ал-Азис ще ме разбере.
Лейла видя как майка й изчезна в къщата, но не посмя да мръдне от мястото си. Все още не проумяваше как майка й се осмелява да предприеме този благороден, но напълно безсмислен опит. Следобед в Дамаск беше пристигнал султан Байбар, великият господар на арабското кралство. Дори ако майка й измолеше да бъде приета лично от Мавдуд, присъствието на султана щеше да осуети плана й. Великият господар беше положил публична клетва, че няма да сложи оръжие, докато не прогони от свещената земя и последния кръстоносец. Досега не беше простил на нито един рицар. Всички пленници умираха под секирата на палача.
Без откупа животът на лорд Ги дьо Варен не струваше и пукната пара.
Ги дьо Варен лежеше неподвижно на пода и се вслушваше в шумовете на нощта. Тежката врата на килията се отвори само половин час след последното запалване на наргилето. Той се застави да диша равномерно и повърхностно, като дълбоко заспал. Трябваше да убеди пазачите, че е погълнал цялото количество опиум и е потънал в сладък сън.
Ако се съдеше по стъпките, в килията бяха влезли трима мъже, не двама, както беше очаквал. Това правеше нещата малко по-трудни. Въпреки това той беше убеден, че жаждата за отмъщение ще утрои силата му. Перспективата скоро да отмъсти за загиналите в подножието на Ливанските планини приятели, го тласкаше напред.
Пазачите размениха няколко думи помежду си и се изсмяха презрително. Единият го ритна с крак. Дьо Варен не се помръдна. Вторият го удари по лицето и главата на рицаря политна назад. Така успя да заблуди неприятелите си, че е упоен и безопасен. Пазачите избухнаха в луд смях и продължиха разговора си на висок глас. Настъпи очакваният миг.
Дьо Варен протегна безшумно ръка, грабна наргилето, което предвидливо беше оставил близо до себе си, и замахна с все сила към коляното на първия пазач. Едновременно с това скочи и мощният му юмручен удар улучи тила на войника. Мъжът рухна на пода като заклан вол. Двамата му другари се нахвърлиха върху пленника с голи ръце. Всичко стана толкова бързо, че нямаха време да извадят ятаганите си.
Ги дьо Варен надвишаваше враговете си с цяла глава. Той сграбчи първия, който попадна пред очите му, и го запрати към стената. Пазачът се удари в камъка и се свлече в безсъзнание на земята. Уплашен до смърт, третият понечи да се спаси с бягство. Но не стигна далеч. Ги го сграбчи за колана и яката, вдигна го високо във въздуха и го удари в решетките на прозореца. Когато го пусна на пода, тялото му представляваше само вързоп окървавени крайници и счупени кости.
Дьо Варен пое дълбоко дъх и едва не извика от болка. Раната в рамото все още му създаваше проблеми. Наведе се и грабна един ятаган. Без дори да трепне, преряза гърлата на двамата пазачи, макар че му се гадеше, после изпитателно размаха оръжието, за да чуе съскането на закалената стомана. Мечът беше по-лек от този, който носеше обикновено, но не по-малко смъртоносен.
Сега трябваше да се измъкне от затвора, без да привлича вниманието на многобройната стража. Открехна вратата и огледа обширното помещение. Не се виждаше никой, останалите три килии бяха тъмни и очевидно необитаеми. Рицарят стисна ятагана с две ръце и излезе в широкото преддверие. В този миг откъм коридора долетяха гласове. Първият принадлежеше на проклетия надзирател, другите два му бяха непознати. Ги изруга ядосано и се промъкна обратно в килията си.
Изведнъж го обзе приповдигнато чувство, също като преди битка. Облегна се на стената, дишайки тежко, целият в пот. Пред очите му се спусна червено було и светът наоколо изчезна. Гневът му вдъхна нечовешка сила и той се хвърли като демон върху тримата мъже, които бяха видели отворената врата и спряха изненадано.
Първият падна веднага и вече не се помръдна. Вторият направи опит да се отбранява, но само след един силен удар последва сънародника си в райските градини. Надзирателят дебнеше, стиснал в две ръце ятагана си.
— Ключовете — заповяда на арабски Дьо Варен.
Смаян, мъжът отскочи назад и поклати глава. В този миг го прониза смъртоносното острие. Без да се трогне, Ги дьо Варен се наведе и издърпа от колана на мъртвия голямата връзка ключове.
Хвърли бърз поглед към мъртвите и се сети, че е по-добре да се преоблече като арабин. Издърпа робата на най-близкия пазач, нахлузи широките шалвари, пристегна се с колана и се загърна в безформеното палто. Дрехите му бяха тесни и бяха осеяни с предателски кървави петна, но нощта щеше да ги скрие. Накрая обу меките кожени ботуши. Поне те му ставаха. Нави кърпата около главата си, завърза я с черния шнур и хвърли последен изпитателен поглед към блестящото стоманено острие.