Облян от сребърната светлина на луната, Ги реши, че с тази гъста брада и обрулено от вятъра лице непременно ще го сметнат за арабин, и се усмихна самодоволно. Разбира се, трябваше да внимава да не го заговорят. Следващата му стъпка беше да намери Лейла, и то бързо. Само тя можеше да му помогне. Стисна ятагана в лявата си ръка, в другата взе скъпоценната връзка ключове и излезе от килията, без да удостои мъртвите дори с поглед.
Заключи вратата, за да не привлече вниманието на стражата, и се зае с високата порта, подсигурена допълнително с железни резета. Надяваше се тя да го изведе от средното подземие. Вдигна резетата, но вратата отказа да се отвори. Последва дълго, мъчително търсене на подходящ ключ.
През цялото време рицарят се оглеждаше наоколо и се стараеше да не вдига шум. Беше окъпан в пот, когато предпоследният ключ най-после се оказа истинският и вратата се отвори. Една крачка, и Дьо Варен се озова в двора на крепостта, под открито небе.
Той пое дълбоко въздух и се обърна към стената, която беше наблюдавал достатъчно дълго през решетките на прозореца си. Първо заключи грижливо портата и хвърли връзката ключове в един храст. После мушна ятагана в колана си и започна да се изкачва по стената, камък по камък.
Скоро вече стоеше върху плоския покрив на една кула. Дъхът му излизаше на тласъци, раната в рамото пареше като огън. Падна на колене, вдъхна дълбоко ароматния нощен въздух и усети хладния полъх по сгорещеното си чело.
Скоро стана и устреми поглед към морето от къщи под себе си. Гледката беше приказна, но Ги дьо Варен нямаше време да й се възхищава. Трябваше да намери Лейла. Само тя можеше да го изведе от града. Тя говореше отлично арабски и с нейна помощ можеше да стигне чак до крайбрежието.
Дори ако имаше възможност да напусне веднага Дамаск, да премине сам през градските порти, Ги дьо Варен нямаше да го стори. Нима можеше да изостави християнската робиня? Как щеше да продължи да живее с чиста съвест, ако всеки ден на свобода му напомняше, че е оставил Лейла в лапите на сарацините? Рицарската чест го задължаваше да защитава братята си по вяра от жестокостта на неверниците и да помага на изпадналите в беда. А съдбата на красивата Лейла беше наистина затрогваща. Трябваше да я намери и да й помогне да избяга. Нищо, че може би щеше да загуби живота си в това рисковано начинание.
Той се промъкна към края на покрива и видя под себе си тясна, мрачна уличка. Не се мяркаше жива душа. Слизането мина без особени трудности, камък по камък, докато усети под себе си неравната улична настилка.
Скоро зави по една от главните улици. Крачеше бързо, стараейки се да остави крепостта колкото се може по-далече зад гърба си. Когато някой окъснял минаваше покрай него, Ги дьо Варен свеждаше глава и скоро облекчено забеляза, че никой не му обръща внимание.
Най-после насреща му се зададе приведен старец. Рицарят понижи глас, за да не се издаде, и попита пресипнало:
— Синджар Ал-Азис? — После се закашля като болен.
Дано само лекарят беше наистина толкова известен, колкото твърдеше робинята му. Как иначе щеше да намери къщата му?
Старият арабин погледна непознатия с мътните си очи и посочи надолу по улицата. После го засипа с цял поток обяснения. Дьо Варен кимна и закрачи в указаната посока. Сърцето му биеше като безумно.
Значи лекарят наистина беше познат на целия град. Той спря още трима минувачи, за да ги попита за къщата, и скоро се озова съвсем близо до целта. Никой не се учудваше от въпросите му. Вероятно беше нормално болните да търсят Синджар Ал-Азис по всяко време.
Най-после Ги дьо Варен влезе в една тясна странична уличка с едноетажни, изискани на вид къщи, които се опираха на северната градска стена. Чуваше се шум на вода. Очевидно зад стената течеше голяма река. Според последните сведения, трябваше да изброи четири къщи след ъгъла. Бяха му описали подробно и блестящата метална порта.
Рицарят спря на няколко крачки от портата. Слепоочията му пулсираха болезнено. Трябваше да изчака да се успокои. Как да проникне вътре, без да го забележат пазачите на входа? Те щяха да го разкъсат на парченца, преди да е успял да стори нещо. Трябваше да обмисли много внимателно следващата си стъпка.
Ги дьо Варен огледа изпитателно високата стена. Можеше да подскочи и да се залови за перваза. Направи го и изкриви лице от болка. Болката в рамото ставаше непоносима. Той стисна здраво зъби, изтегли се нагоре и се метна на плоския покрив.
Отпусна се за миг, за да разхлаби напрегнатите си мускули, и се постара да различи нещо в мрака. Погледната оттук, къщата изглеждаше огромна. Имаше две крила и няколко покрити тераси на различни височини. Тук-там се виждаха светли петна, вероятно осветени вътрешни дворове. Сега трябваше да намери харема. Сигурно известен човек като този Ал-Азис разполагаше с няколко дузини жени за забавление. Само мисълта, че и Лейла е между тях, наля горещо масло в огъня на гнева, който го тласкаше напред.