И той, рицарят Ги дьо Варен, щеше да сдържи дадената дума, независимо от препятствията и засадите, които дебнеха по пътя им!
Шеста глава
Лейла отвори очи и веднага ги засенчи с ръка. Тих вик на болка се изтръгна от устата й. Ярката слънчева светлина беше непоносима. В главата й биеше ковашки чук, виеше й се свят. За да се пребори с гаденето, тя остана да лежи съвсем тихо и неподвижно. Но не успя. Затвори отново очи, вдъхна душния въздух, изпълнен с аромат на мускус, и започна да кашля.
Трябваше да почака доста, преди да успее отново да отвори очи и да вдигне тежащата си като олово глава. Сякаш мина цяла вечност, преди обстановката в стаята да добие по-ясни очертания сред вихрушката от цветове и образи. Лейла се огледа и първото, което забеляза, беше яркочервеното легло. Тя нададе ужасен писък. Тази страшна гледка я накара да забрави в миг цялото спокойствие и хладнокръвие, научено през дългите часове в болницата. Лейла не се стряскаше от кръвта на другите, но когато ставаше въпрос за нейната собствена кръв, изпитваше неистов ужас.
— Защо изпищяхте така? — попита женски глас на арабски.
Лейла пое дълбоко въздух и отвори уста да извика повторно, но две меки ръце обхванаха раменете й и я сложиха да седне. Косите бяха нападали по лицето й и тя не виждаше нищо.
— Кръвта ми изтича! — изплака Лейла, полумъртва от страх.
По бузите й се стичаха сълзи.
— Недейте така. За каква кръв говорите? Хайде, седнете удобно, аз ще ви помогна — продължи успокоително женският глас. Ухаеща на мускус ръка отмахна косите от лицето й. — По-добре ли е така?
Лейла надигна с мъка мокрите си ресници и погледна в лицето на млада жена. Направи безуспешен опит да се порови в спомените си. Познаваше ли тази жена? Без съмнение, тя беше сарацинка и най-много година или две по-възрастна от нея. Красивите очи бяха обкръжени с черни линии, устата светеше яркочервена, гъстата черна коса падаше на вълни по изваяния гръб. Леката одежда от най-фин бял лен подчертаваше маслинената кожа. Само синият брокатен корсаж беше с кройка, различна от тази в Дамаск. След няколко безуспешни опита да си припомни Лейла въздъхна примирено и се отказа. Никога преди това не беше виждала тази жена.
Огледа изпитателно стаята и веднага забеляза скъпоценните стенни килими и малкото, но подбрани с вкус мебели. Всичко й беше напълно чуждо. Нямаше ни най-малка представа къде се намира, дори не помнеше как…
— Някой ми даде упойка — сети се внезапно тя и в паметта й изникнаха накъсани картини.
Макар че говореше тихо, главата й отново забуча. Късно вечерта Маджида я отведе при майка й. Ив се държа толкова странно, да не говорим за вярната робиня. След малко се чуха стъпки и някой притисна навлажнена гъба в носа и устата й. Миризмата не можеше да бъде сбъркана с никоя друга — опиум и упойващи билки.
Нищо чудно, че й беше толкова лошо. Тя се погледна и установи, че е облечена в същите прозирни одеяния с цвят на лавандула, но някой е свалил синята ленена рокля. Косата й не беше сплетена на плитка, както обикновено, а беше разпиляна по възглавниците. Постелята, на която лежеше, се намираше на нещо като подиум в средата на стаята. Чаршафите и големите възглавници бяха от яркочервена коприна.
От четирите страни на постелята се издигаха изкусно резбовани колони от тъмно дърво. Смаяна, Лейла помилва червената копринена завивка, и усети безкрайно облекчение. Тя се бе уплашила от червения цвят на коприната, не от собствената си кръв. Недоволна, че е проявила слабост, тя побърза да изтрие сълзите от бузите си.
В стаята влезе забързана слугиня с леген вода и чиста ленена кърпа и Лейла се зарадва на възможността да се измие и освежи.
— Името ми е Рефайе — рече непознатата и се усмихна сърдечно.
Белите зъби блестяха на красивото лице.
Рефайе? Лейла размишляваше усилено. Къде беше чувала това име? Тя се опита да се изправи и главата й отново се замая.
— Къде съм? — попита тя и се отпусна безпомощно във възглавниците, когато я връхлетя нова вълна от виене на свят и гадене. Притисна с две ръце стомаха си и продължи глухо: — Мисля, че не те познавам. Защо изобщо съм тук?
Рефайе не отговори веднага. Първо наля чиста вода от стомната в сребърна чаша и я подаде на Лейла с любезна усмивка.