— Пийте, водата ще ви освежи. Не знам какво е използвал Ги дьо Варен, за да ви упои, но сигурно е било много силно. Спахте почти два дни.
— Какво говориш? — прошепна смаяно Лейла и отблъсна с такава сила чашата с вода, че съдържанието й се изля върху червената завивка.
Лейла се взираше като хипнотизирана в тъмното петно, което се разпространяваше по чаршафа, и сърцето й трепереше при мисълта, че тази жена току-що бе произнесла името на рицаря Дьо Варен.
Рефайе вдигна рамене и остави чашата върху ниската масичка с блестящ меден плот, която стоеше до леглото.
— Сигурно сте разстроена. Това е разбираемо, след всичко, което е трябвало да изтърпите.
— Откъде знаеш името ми? — изкрещя Лейла, измъчвана от леден страх. — Заклинам те, кажи ми какво става тук!
Смаяна от това неочаквано избухване, Рефайе не намери веднага думи за отговор. Тя притисна ръце към гърдите си и сребърните й гривни издрънчаха. В гласа й прозвуча несигурност:
— Тук сте на сигурно място, Лейла. Кръстоносците са господари на града.
— Е, събуди ли се най-после? — прозвуча мъжки глас откъм вратата и двете жени се обърнаха едновременно. — Много ти благодаря, че бдя над нея, Рефайе, съжалявам, че ми се наложи да остана навън толкова дълго. Но улиците и базарът днес са препълнени с хора.
— Лорд Дьо Варен! — Лейла спря да диша.
Изведнъж започна да вижда всичко ясно и добре очертано. Усети как кръвта се отдръпна от бузите й, чу биенето на сърцето в ушите си, оглушително като гръм.
Изгледа Дьо Варен от глава до пети, изненадана от обръснатото му лице, от чуждоземното облекло.
Ги носеше бяла роба с извезан червен кръст, която стигаше до глезените, а под нея черна туника с дълги ръкави и черни ботуши от мека кожа. Брадатият, полугол пленник беше изчезнал без следа. Сега този мъж излъчваше мощ и самоувереност. На лицето му грееше усмивка на победител.
Рефайе скочи от мястото си и въздъхна облекчено.
— Лейди Лейла не е на себе си, Ги — проговори на английски тя, пристъпи към него и сложи ръка в неговата. После поклати глава и продължи смутено: — Ако не ми беше казал какво се е случило, щяха да помисля, че тя изобщо няма представа защо е тук.
— Сигурно е от упойката, Рефайе — отговори кратко мъжът и се обърна отново към Лейла, която го наблюдаваше с разширени от страх очи. — Надявам се скоро да й мине. Ще й приготвиш ли нещо леко за ядене?
— Разбира се. Веднага ще се погрижа. — Рефайе се запъти към вратата и махна на младата робиня да я последва.
Ги дьо Варен затвори грижливо вратата и закрачи с големи крачки към постелята през заляното от слънце помещение. Изправи се до колоната и се вгледа като замаян вън възхитителната картина, която се разкри пред очите му. Полулегнала във възглавниците, с разпиляна върху червената коприна черна коса, Лейла беше най-красивата жена, която беше виждал някога през живота си. Не му се вярваше, че може да съществува такава дълга коса.
Той бе прекарал нощта, измъчван от еротични сънища. Непрекъснато си представяше стройното й тяло, обвито от абаносовите коси. Сега, когато я видя пред себе си, в слабините му запулсира лудо желание и трябваше да се въоръжи с цялото си самообладание, за да му устои. Тези усещания бяха недостойни за един рицар и защитник на женската чест. Лейла беше невинна девица и изцяло зависима от волята му.
Седмиците, които ги очакваха, сигурно щяха да се превърнат в същинско мъчение. Ги беше достатъчно честен, за да го признае пред себе си, но погледът му не се откъсваше от полуотворените устни. Слава богу, че Рефайе отново беше до него и щеше да задоволи натрупалото се в слабините му желание. Иначе нямаше да издържи, когато излезеха в открито море и той останеше сам с подопечната си.
— Много се радвам, че се събудихте — проговори сърдечно той и се възхити от внезапно пламналите й страни. — Вече бях готов да повикам на помощ някой лекар. Вероятно съм напоил гъбата повече, отколкото е било необходимо.
— Значи вие бяхте човекът, който се промъкна зад мен в покоите на мама? — попита невярващо тя. Ги кимна и Лейла се вцепени. Безброй въпроси напираха на езика й, но не можеше да ги зададе наведнъж. — Как избягахте от онзи страшен затвор? Струва ми се невъзможно…
— Това не е за вашите нежни уши — прекъсна я остро той и изражението му се помрачи. — Когато баща ви спомена Англия, разбрах, че откупът няма да бъде изплатен. Веднага реших да избягам, но трябваше да изчакам благоприятна възможност, преди да…
— Баща ми ли? — попита смутено Лейла. — Откъде знаете, че ми е баща?