Лейла се олюляваше, челото й беше смръщено от болка. Но не това го тревожеше в момента. Много по-лошо беше, че твърдите млади гърди се очертаваха примамливо под тънката коприна, че меко закръглените хълбоци и стройните бедра неустоимо мамеха погледа му. Не можеше да си заповяда да спре да я гледа. Защо жената, която бяха поверили на грижите му, трябваше да бъде толкова дяволски красива?
Слабините му отново запламтяха от желание, по-силно дори от бученето в главата. Трябваше да стисне здраво зъби, за да се овладее. Трябваше да си повтори дума по дума рицарската клетва, но и тя не му помогна да потисне напиращата жажда да я грабне в прегръдките си.
Дали Лейла бе усетила вътрешната му борба или просто видя недвусмисления знак на възбудата му! Във всеки случай тя реагира, както се очакваше от едно невинно младо момиче — грабна измачканата червена завивка от постелята и я притисна до гърдите си. Изгледа го с разширени от ужас очи, в които святкаше безпомощен гняв, и стисна конвулсивно голямата стомна. Ей сега щеше да я стовари върху главата му.
— Лейла… — Ги дьо Варен се стараеше да говори вразумително, но гласът не му се подчиняваше. — Оставете стомната на масичката и се върнете в леглото си.
Но тя продължи да стиска с все сила глинения съд и мъжът напрегна мускулите си, готов да се хвърли настрана, за да избегне удара.
— Предупреждавам ви. Ако не го направите, ще дойда при вас и лично ще ви сложа в леглото.
В продължение на един кратък миг Лейла сведе очи. Отрезвена от недвусмислената заплаха в гласа му, тя се поколеба. После обаче изпищя, обезумяла от страх и гняв:
— Не ме докосвайте, варварино, иначе ще ви разбия черепа с тази стомна!
— Добре, щом не искате. — Ги дьо Варен заобиколи леглото и когато Лейла приведе в действие заплахата си, успя да се наведе точно навреме. Стомната се разби на хиляди парченца в стената зад гърба му.
— Чудовище! Убиец! Не ме докосвайте! — изпищя пронизително Лейла и се метна на постелята, когато мъжът посегна към нея.
Въпреки ожесточената й съпротива, той успя да я улови за кръста заедно с няколко копринени черни кичура и немилостиво я дръпна към себе си.
— Пуснете ме! Не! Не ме пипайте! — крещеше като безумна тя и едва си поемаше въздух.
Имаше чувството, че й изтръгват косата от корен. Тя пусна копринената завивка и вдигна юмруци, за да ги забие в лицето му. Един-единствен поглед в стоманеносините очи, в които се четеше опасна заплаха, я накара да спре насред движението.
Този кръстоносец бе убил майка й и Маджида и като нищо можеше да убие и нея, тук, още сега. Лейла го погледна право в очите, отпусна ръце и когато мъжът я притисна до себе си, усети парещия му дъх по бузите си. Никога преди това не се бе озовавала в такава непосредствена близост до някой мъж. Горещината на тялото му проникваше през тънката й роба, ноздрите й поемаха жадно миризмата на сандалово дърво и кожа. Стъписана, тя разбра, че в този миг на непозната досега омая горещината и ароматът на тялото му неудържимо я привличат, че няма сили да се отбранява повече, също както молецът доброволно полита към пламъка и изгаря.
В тези корави сини очи пламтеше воля, не по-малко непоколебима и упорита от нейната. Трепереща, тя сведе поглед към устните, които мъжът тъкмо навлажняваше с езика си. Без да съзнава какво прави, тя стори същото и видя странната му усмивка, развеселеното проблясване в очите му и още нещо, което не можа да разгадае, макар че то предизвика студени тръпки по гърба й. Трябваше да го удари, да го отблъсне от себе си. Но още преди да е успяла да премине от мисъл към дело, той я блъсна грубо към постелята.
— Покрийте се! — Ги отстъпи назад и Лейла се зави до брадичката. — А сега ме изслушайте внимателно, лейди Лейла — продължи тихо той и без усилия устоя на презрителния й, упорит поглед. — Аз не съм убиец. Иска ми се да мисля, че упойката е помътила разума ви и че само тя ви кара да говорите така. Ала полека-лека стигам до убеждението, че са ме измамили. Всичко стана така, както вече ви обясних. Вашата благородна майка ме накара да повярвам, че най-съкровеното ви желание е да напуснете Дамаск и Светите земи, за да избегнете брака с един неверник, брак, решен въпреки вашата воля. За съжаление бясното ви избухване преди малко ми показа повече от ясно, че истината е друга.
— Вие нищо не разбирате — озъби се ядно Лейла. — Упойката отдавна е престанала да действа. Главата ми е достатъчно ясна, за да разбера, че това не е кошмар, въпреки огромното ми желание да съм сънувала. Ако мама наистина ви е помогнала да ме отведете, макар да не мога да си представя защо би ми причинила това зло… — Лейла замлъкна изведнъж.