— Ако това наистина е най-голямото ви желание… — Той се прекъсна и я погледна изпитателно.
Ив кимна спокойно.
— Нямам друго желание, господарю.
— Добре, тогава ще го изпълня.
Очите й се напълниха със сълзи на благодарност и тя се хвърли с радостен вик в обятията му. Синджар обаче не помръдна. Тя знаеше колко дълбоко го е засегнала и се постара да заличи тъгата му с милувките си.
— Никога няма да се отделя от вас, любими господарю. Ще остана ваша до смъртта си, защото днес спечелихте цялото ми сърце. Кълна ви се, че никога няма да ви напусна!
Тогава Синджар я притисна до себе си с такава необуздана страст, че й отне дъха. Той скри лице в косата й и зашепна името й — отново и отново, като страстна молитва. Ив усети горещи капки по шията си и потръпна от уплаха. Синджар Ал-Азис плачеше. Макар че и по нейните бузи се стичаха сълзи, в сърцето й се надигна безгранично облекчение, което разтопи страха. Най-после, най-после съм свободна, каза си с усмивка тя.
Адио, Уилям, почивай в мир, помоли се безмълвно тя и се отдаде на щастието си.
Първа глава
Сирия, Дамаск, късното лято на 1272 година.
— Ще вървя напред, господарке.
Лейла сведе бързо глава в знак на съгласие, без да каже дума. После вдигна гъстото було и пъхна края му в лентата през челото. Така, когато последва едрия бял евнух на пустата улица, долната половина на лицето й беше скрита.
Лейла помагаше с голямо удоволствие на баща си в лекарската му работа, но изпитваше ужас от посещенията в затвора. Много я беше яд, че Джамал Ал-Азис, единственият син на Синджар, роден от втората му съпруга, в момента не беше в Дамаск и не можеше да я отмени в тази неприятна задача. Младият, но вече създал си име лекар бе повикан в Кайро, за да се погрижи за семейството на халифа. В Египет вилнееше чума и Джамал щеше да се върне едва след няколко седмици. Като помощница и ученичка на Синджар Ал-Азис тя бе поела задължението да придружава баща си в обиколките му.
Само преди малко, тъкмо когато си почиваше от дългия, уморителен ден в болницата „Нуредин“, й донесоха вест от баща й. Синджар Ал-Азис бе написал само, че става въпрос за нов случай, за нещо необикновено, и че тя трябва да побърза. Макар че любопитството й веднага се събуди, то не можа да надделее над нежеланието да влезе отново в онова ужасяващо място. Е, поне пътят дотам щеше да бъде приятен, защото лятната вечер беше прекрасна. Жизнеността й се възвърна бързо, настроението й се повдигна. Тя забърза след евнуха, който крачеше енергично въпреки пълнотата си.
Мекият бриз повдигаше краищата на яшмака й. Въздухът беше натежал от разнообразни цветни аромати: жасминът, олеандърът, алените рози цъфтяха в изобилие. Полъх на розово масло обкръжаваше Лейла дори при болничните й посещения. Нежен намек, че тази лечителка е и жена. Небето приличаше на скъпоценен съд, оцветен в наситено синьо. Над високите градски стени вече блещукаха няколко звезди, бледият сърп на луната се издигаше над острия планински връх Касион. Над главите им прелитаха бели гълъби, описваха красиви кръгове във въздуха и кацаха за почивка по безбройните покриви. Лейла познаваше всичко това, но то не преставаше да я възхищава.
Тя обичаше този град, обичаше разнообразните шумове на настъпващата нощ. По тясната улица изтрополя селска каруца. Грамадните дървени колела се въртяха с пъшкане и скърцане по неравната настилка. Някъде в далечината изрева недоволно магаре. Откъм къщите долитаха смехове и тихи вечерни разговори. Чу се плач на дете. Отсреща излая уличен пес. Към тази пъстра мелодия на живота се прибавяше веселото плискане на чешмите и фонтаните.
Сърдитият глас на евнуха прекъсна мечтанията на Лейла. Бяха стигнали главната улица. Там не се допускаха сами жени. Трепкащата светлинка на фенера, който носеше евнухът, хвърляше призрачни сенки по богато украсените стени.
През деня Лейла имаше право да напуска къщата, когато си иска, но с падането на мрака положението рязко се променяше. Въпреки това тя се бе опитала да се измъкна сама и си беше навлякла строгия укор на майка си и не толкова строгия на робинята Маджида. Обвинителните думи на майката още звучаха в ушите й.
— Много добре знаеш, че една жена не бива да напуска дома си без свита, когато вече се свечерява — бе казала Ив. — Защо винаги постъпваш необмислено, защо си толкова своенравна?
— Още не се е стъмнило, мамо — отговори не съвсем убедително Лейла и се почувства още дете, въпреки деветнадесетте години, които беше навършила.
Ив вдигна ръка и отговори сериозно:
— Може би нощта още не е настъпила, дъще, но ти не бива да очакваш, че привилегиите, с които се ползва лекарското съсловие, ще те защитят в този късен час, когато улиците се опразват. Живеем в опасно време, Лейла. Ти си християнка и това би трябвало да ти е добре известно. Кръстоносците отново върлуват наоколо и някои техни дела изпълват местното население с дива омраза и жажда за отмъщение. Това поражда враждебност между привържениците на двете религии, а ти носиш на колана си раирания шарф, който показва принадлежността ти към християните.