Когато влезе в обора, Ги установи с облекчение, че не липсва нито един от конете. Лейла беше избягала пеша. Той оседла един от враните арабски жребци и се опита да размисли. Първо щеше да обиколи тесните улички на града с надеждата да я зърне. Ако не я намереше, щеше да събере всички кръстоносци в града и да я преследва към несигурните околни хълмове.
Дьо Варен изведе жребеца навън и огледа сенчестата уличка. Възседна го и препусна бързо покрай малкото минувачи, крякащите кокошки и блеещи овце. Стигна до ъгъла, когато чу виковете на младата робиня на Рефайе. Останала без дъх, девойката дотича до него.
— Господарю! — викаше ужасено тя, без да обръща внимание на любопитните, които започваха да се спират и да се ослушват. — Красивата млада господарка, видях я да скача през прозореца! Тъкмо бях в градината и я последвах. О, господарю, трима мъже… — Робинята едва си поемаше въздух.
— Какво? — процеди през стиснати зъби Ги. Сърцето му се качи в гърлото. Той скочи от коня и здраво разтърси уплашеното момиче. — Къде е лейди Лейла?
— Трима генуезки матроси, господарю — изхълца робинята, която трепереше с цялото си тяло. — Видях как я спряха, как се засмяха доволно и я отвлякоха в една кръчма…
— Води ме! — изкрещя Ги, метна я като чувал на гърба на коня и скочи на седлото. Смушка врания жребец и той се понесе като вихър по улицата, без да се тревожи от гъстата тълпа. Гневът му беше толкова силен, че всеки момент щеше да се пръсне. Дори Бог нямаше да помогне на онези проклетници, ако стореха зло на Лейла. Първо щеше да им отнеме мъжествеността, а после да ги нареже на малки парченца.
— Тук е, господарю, пристигнахме.
Ги познаваше кръчмата. Някога често пируваше тук с приятелите си. На горния етаж имаше публичен дом с мръсни стаички и тъмни стълби, огласяни от сладостните стонове и задъханите викове на градските проститутки.
Ги дьо Варен пусна момичето на земята, скочи от седлото и завърза жребеца пред кръчмата.
— Чакай тук — нареди кратко той.
Момичето нададе уплашен вик, когато рицарят измъкна от колана си кривия ятаган и се втурна като безумен към вратата.
В този миг тя се отвори и един генуезки матрос изскочи навън, олюлявайки се. Той притискаше с ръка окървавеното си рамо и молеше за милост Господа и всички светии. Зад него се появи Симон дьо Рение, облечен само с панталон и чорапи. Стиснал в десница голия си меч, старият рицар кълнеше гръмогласно, а с другата си ръка извлече на улицата една жена. Дългата й черна коса се вееше свободно на гърба. Ги дьо Варен едва успя да отстъпи настрана, без да може да повярва на очите си.
— Лейла! — прошепна смаяно той. Едва я позна. Слава богу, не беше ранена, само тъмната наметка, която очевидно беше намерила в сандъка, висеше разкъсана от раменете й. Под наметката прозираха лавандуловосините одежди.
Лейла се отбраняваше ожесточено. Впи нокти в лицето на стария рицар, издраска го до кръв, изрита го, после размаха ръце като побесняла. При вида на порозовялата кожа и стройните крайници Ги усети как в сърцето му се надигна дива завист. Много му се искаше сега да бъде на мястото на дьо Рение, за да опитоми тази дива котка.
— Приберете меча в ножницата, дьо Рение! — изрева гръмогласно Ги, за да надвика шума.
— Кой, по дяволите…? — Старият рицар се обърна разярено, но позна сънародника си и се укроти. — А, вие ли сте, Дьо Варен? — Той извъртя Лейла към себе си и без усилия отклони поредния удар. — Да не би това да е вашата лейди?
Най-после и Лейла го забеляза и се вцепени. За миг му се стори, че във виолетовите й очи проблесна безкрайно облекчение. Не, вероятно се беше излъгал, защото веднага след това тя вирна упорито брадичка. Никога не му се беше струвала по-красива. Въпреки това Ги не можа да скрие леката си усмивка, когато я видя как напразно се мъчи да отстрани жилестата ръка на стария рицар от гърдите си.
— Да, тя е — отговори кратко той.
— Така си и мислех. Само си представете какво се случи. Тъкмо се забавлявах вътре с една дебеланка, когато чух в съседната стая шум, тропане, крясъци и охкане. Веднага разбрах, че това няма нищо с любовната игра, ами си е истинска битка. Трябваше да видя какво става, нали? И какво открих там? Свети Боже, трима проклети генуезци се бият за една малка лейди, а тя се е свила на постелята и трепери от ужас. Кога съм виждал такива прекрасни очи и такава разкошна коса? Веднага се сетих, че това е дамата, която трябва да отведете в Англия при онзи проклет предател. — Той изръмжа одобрително и побутна Лейла към защитника й. — И вече не я изпускайте от очи, Дьо Варен — заключи предупредително той. — Все едно да захвърлиш на улицата кюлче злато… — Той поклати неодобрително посивялата си глава и огледа кървавите ивици по осеяните си с белези ръце. — Никога не бях попадал на толкова своенравна малка дама, кълна се в рицарската си чест. Истинска вещица. Сигурно ще ви създаде още много трудности.