Трябваше да вечеря заедно с него и красивата сарацинка, което не зарадва особено младата вдовица. По-късно й позволи да поседи във вътрешната градина върху една голяма възглавница, но преди това я завърза за близкото дърво с копринен шнур. Двамата с Рефайе седнаха на каменната пейка край фонтана и скоро се заприказваха оживено. Говореха тихо и Лейла не разбираше нито дума, чуваше само веселите им смехове. Тя се нацупи и им обърна гръб. След като Дьо Варен я заплаши, че ще я напляска като малко момиче, не беше произнесла нито дума, макар че по време на вечерята и двамата се бяха опитали да я въвлекат в разговора си.
След двата дни пост Лейла отдаде дължимото на леките и умело подправени ястия. Червеното вино, което им поднесоха с вечерята, прогони поне малко хапещото усещане за безпомощност и страх. Накрая главата й натежа и тя задряма от изтощение, гняв и страх, приспана от мекия глас на сарацинката и дълбокия тембър на Ги дьо Варен.
Лейла изобщо не усети как Ги я отвърза, вдигна я на ръце и я отнесе в покоите й. Той я положи внимателно върху постелята и се съблече безшумно. Лейла се стресна едва от някаква странна топлина в гърба, но беше толкова сънена, че не можеше да каже дали сънува или не. Изведнъж една ръка се мушна под гърдите й, някой я притисна до себе си. Тя се събуди изведнъж и застина неподвижна.
Не, това не можеше да бъде. Ги дьо Варен се беше изтегнал до нея на широката постеля. Не беше очаквала такова безсрамие, такава непочтеност дори от варварин като него. Когато гневът я надви, тя заби лактите си в ребрата на спящия мъж и се опита да се изтръгне от прегръдката му. Напразно. Той въздъхна доволно и я притисна още по-силно до себе си.
— Не си правете труда, милейди — промърмори в ухото й той. — Няма да ми избягате. Опитайте се да поспите. Утре ще станем на разсъмване, за да се качим на кораба за Марсилия.
Отчаяна, Лейла престана да се съпротивлява. Нямаше смисъл да се бори. В сравнение с мечешката сила на този мъж тя беше само една малка мушица, която се биеше в мрежата на паяка. Как да се справи с него? Може би щеше да го нарани с няколко остри думи?
— Къде е вашата уличница? — изсъска ядно тя. Как смееше да погазва така достойнството й? Никой мъж нямаше право да я държи в обятията си, освен законният съпруг. Държанието му беше нечувано дръзко!
— Ако говорите за Рефайе, тя спи сама — отговори с опасно тих глас мъжът. — Но злобният начин, по който осъждате една жена, сторила ви досега само добро, я прави много по-благородна от вас. — Той усили натиска на ръката си и Лейла едва не изпищя. — Не смейте да употребите още веднъж същата дума, милейди, защото горчиво ще се разкайвате.
Лейла и сама се уплаши, че е могла да произнесе такава неприлична дума. Сърдечното отношение на сарацинката към една непозната беше наистина достойно за възхищение. Ала непростимата дързост на Ги дьо Варен беше разпалила до такава степен пламъка на гнева й, че тя престана да се владее.
— Наистина ли смятате, че бих могла да избягам, докато тя ви топли леглото?
Само след миг се озова легнала по гръб, докато ръката на Дьо Варен стискаше устата й, а лицето му беше само на сантиметри от нейното. Очите му блестяха като наточени до блясък остриета, подчертани още повече от млечната светлина на луната.
— Лейла, аз… — От гърлото му се изтръгна дрезгав, безрадостен смях. Преди да осъзнае какво става с нея, тя усети твърдите му устни върху своите, раменете му я притиснаха като скала, езикът му се втурна между полуотворените й устни. Стресната от това бурно нападение, Лейла изскимтя задавено, но протестът й се превърна в сладостен стон, когато езиците им се преплетоха.
Пронизаха я нови, непознати усещания. Физическата близост на мъжа сломи съпротивата й, разумните мисли отлетяха някъде много надалеч, волята й угасна. Имаше чувството, че се носи като вихър през пустинята, толкова гореща и настойчива беше устата на Ги, пламтяща и възбуждаща. Макар че я бяха подготвили основно за тази първа среща с мъжката страст, макар че бе изучила изкуството на прелъстяването, тя не знаеше нищо за физическото желание, за удоволствията на плътта, за бурния изблик на страст в собственото тяло.
Нима беше възможно да съществува такава огромна пропаст между наученото и този разтърсващ първи опит? Нима беше възможно истинската целувка да е толкова сладка и упойваща, прилична на сън, но много, много по-възбуждаща и красива? Без да съзнава какво прави, Лейла потопи езика си в устата на мъжа над себе си, за да проникне още по-дълбоко в тайната на физическата близост.