Тя си възвърна способността да разсъждава разумно едва когато Ги простена дрезгаво и сложи ръка върху гърдите й. Макар и късно, дойде отрезвяващото прозрение какви последствия би могла да има тази сладостна игра между езиците им, дойде срамът от самозабравата.
— Не! — изпищя тя и усети лудото биене на сърцето си. — Спрете!
Мъжът не я чу. Целувката му стана още по-настойчива, нежностите му — по-страстни. Палецът му описваше кръгове около втвърдилото се зърно, което изпъкваше през леката коприна. Лейла се надигна, за да се нагоди към милувката, все още упоена от първия досег с удоволствието. Разбира се, тя знаеше, че не може да продължава така. Ги беше чужд за нея, но тя нямаше сили да го отблъсне. Коприната се скъса.
Лейла се бореше с последни сили срещу нарастващото си желание, което сега бе примесено със страх, защото Ги разтвори одеждите й и голямата му, гореща ръка замилва голата й кожа.
Внезапно желанието отстъпи място на ужаса. В съзнанието й нахлуха десетките страшни истории за насилията на кръстоносците, които беше слушала в харема. Ги дьо Варен щеше да я изнасили брутално. Тя забарабани с юмруци по раменете му, но той сякаш не я усети. Едва когато откъсна устни от нейните и остави влажна, пареща следа по шията й, тя можа да изкрещи:
— Не! Пуснете ме веднага! Не бива да правите това. Аз не съм кръчмарска проститутка, която се отдава на всеки срещнат. Аз съм още девствена и ви заповядвам веднага да ме пуснете.
Ги застина насред движението си. Писъкът й отекна като гръм в ушите му. Той пое дълбоко въздух, за да се овладее, след малко между здраво стиснатите му зъби се процеди ядно проклятие. Как можа да стигне дотук? Искаше само да я накара да замълчи, да я научи да се държи по-прилично, но в никакъв случай не желаеше да упражни насилие. Само тя беше виновна, проклетата й целувка, която беше запалила огъня на желанието в тялото му и беше взривила самообладанието му. Той я погледна и отново изруга. Разбира се, той знаеше, че има насреща си едно невинно момиче. Но защо тогава го целуна с такава пламенност, защо езикът й проникна така дълбоко в устата му? Може би беше недокосната, но целувката й издаваше, че притежава известен опит. Той вдигна бавно глава и се вгледа в широко разтворените й очи. Този път в тях имаше само страх.
— Вярвам, милейди, макар че съвсем не ме целунахте като девственица. По-скоро вярвам на благородната ви майка, която каза същото. Вероятно бъдещият ви съпруг, този проклет неверник, ви е научил да се целувате така пламенно?
Възмущението веднага прогони страха.
— Как се осмелявате дори да си помислите такова нещо? — изфуча разярено Лейла и ядно отмахна черните къдрици от сгорещеното си лице. — В нашата страна девствеността е най-ценното богатство на всяко момиче и се пази до сватбата. В харема овладяваме изкуството да доставяме удоволствие на съпруга си. Аз също получих няколко урока. Но те бяха, за да радвам Джамал Ал-Азис, само него и никого другиго. Голям грях е да се възползвам от наученото, за да прелъстя някой друг.
— Ето, че вече съгрешихте, милейди — отговори ухилено Ги, но гласът му прозвуча пресипнало. Желанието му се засилваше с всяка нейна дума. Това беше напълно ново за него. Недокоснато момиче, което владее древното източно изкуство на прелъстяването. Нищо чудно, че целувката й беше толкова страстна и чувствена. Опита се да си представи как ще продължи по-нататък и натискът в слабините му стана непоносим. Лудото желание прогони от съзнанието му рицарския дълг, дадената пред майка й дума. Ако продължеше да настоява, Лейла непременно щеше да разкрие пред него някои от нещата, на които я бяха научили в харема. Дали беше готова да извърши и други грехове, освен страстните целувки?
Когато Ги сложи ръката си върху голата й гръд, Лейла спря да диша. Защо й трябваше да му казва всичко това? Само беше влошила положението си. Мъжът наведе глава и засмука зърното на гърдата й. По тялото й се разля такава вълна на удоволствие, че тя едва не изпищя. Не, това й беше забранено. Ги не биваше да я засрамва повече. Трябваше да го спре.
— Варварин! Звяр! Трябваше да знам, че няма да разберете обичаите ни, че ще ги презрете и разрушите! — Тя захълца, сълзите бликнаха като поток от очите й. — Ако ме вземете насила, отново ще докажете, че нямате чест!
Сълзите по пламналите й бузи заблестяха на лунната светлина и Ги дьо Варен усети как в гърдите му се надигна луд гняв. Гняв към самия себе си, че не е успял да се овладее. Какво става с него, по дяволите? Лейла беше права. Той се държеше като варварин, не като неин защитник, още по-малко като рицар. Стисна здраво зъби, за да се пребори с болката в слабините, и се подпря на лакът, без да сваля ръка от кръста й.