— Нямате право да ме наричате безчестен, Лейла — опита се да обясни той, но веднага разбра колко недостоверно ще прозвучат думите му на фона на току-що случилото се. Държанието му беше наистина позорно. — Ако наистина бях такъв, сега нямаше да ви оставя, все едно дали се съпротивлявате или не. Не съм варварин, повярвайте. В нашата страна девствеността също се цени извънредно много. Когато положих рицарския обет, аз се заклех да защитавам жените, да пазя честта им, да уважавам добродетелта…
— Думи, само думи, на всичкото отгоре лъжливи. Делата ви изобличават — изсъска гневно тя.
Ги отново трябваше да признае, че тя е права.
— Така е — прошепна той, повече на себе си, отколкото на нея. — Вашата изключителна красота е предизвикателство за всеки мъж. Признавам, че проявих непростима дързост, но целувката ви…
— Сигурна съм, че сте използвали този претекст при безброй нещастни девственици — отвърна равнодушно тя и упорито вирна брадичка.
Ги стисна лицето й с една ръка и я принуди да го погледне в очите.
— Не продължавайте да ме предизвиквате, Лейла. Точно тази ваша проклета упоритост ме накара да загубя самообладание. Не ме гневете. Дръжте се прилично, иначе ще престана да се владея и тогава тежко ви. А сега легнете и се опитайте да поспите.
Гърдите й се повдигаха и падаха неравномерно. Някакво непознато усещане затисна гърлото й и едва не я задуши. Когато Ги я притегли нежно към себе си, тя се постара да остане неподвижна, макар че й се искаше да изпищи с всичка сила. Грозната му заплаха оказа желаното въздействие. Този мъж щеше да вложи цялото си умение в целувки и докосвания, да се възползва от цялата мощ на тялото си, за да я прелъсти.
Ги дьо Варен беше проклет кръстоносец, идваше от студена страна с варварски обичаи, беше безсърдечен и жесток. Тя го мразеше, както мразеше и всички, които приличаха на него. Трябваше само да изчака благоприятен случай, за да му докаже колко силна е омразата й.
Осма глава
Покоите все още тънеха в мрак, когато някой меко разтърси Лейла за рамото. Тя се протегна, прозина се, ресниците й затрепкаха, после скри глава във възглавницата, все още в плен на сладкия сън, и прошепна замаяно:
— Върви си, Маджида, остави ме да… О!
Изведнъж се събуди и скочи в леглото. Някой я беше плеснал здраво по дупето. Беше толкова тъмно, че не се виждаше нищо, но Лейла долови тежко мъжко дишане, шумолене на лен и веднага си припомни къде се намира.
Чук как някой удари кремъка и запали малката газена лампа върху масичката. Ги дьо Варен стоеше до леглото и я гледаше с усмивка.
— Как смеете? — Тя събра с две ръце остатъците от разкъсаната копринена роба и ги притисна към гърдите си, но това не й помогна да закрие голотата си. Мъжът беше съвсем близо до нея и я поглъщаше с жаден поглед, сякаш беше някой гладен вълк, а тя — безпомощно агънце. Чувстваше се толкова гола и ранима…
— Да, наистина, как посмях! — Рицарят пъхна палци в колана си и продължи невъзмутимо: — Простете ми, лейди Лейла, но това беше най-добрият начин да ви събудя бързо, с изключение, разбира се, на целувката…
— Будна съм — отговори бързо тя и избягна погледа му. Страните й се обляха в червенина. — Нали казахте, че ще тръгнем на разсъмване. Още е тъмна нощ.
— Вие го казвате. Давам ви половин час да се окъпете и да облечете новите дрехи. Щом пропее първият петел, тръгваме за пристанището.
— Нови дрехи ли? Къде са? Къде е ведрото за банята ми? — попита възбудено тя.
— За съжаление нямате време за истинска баня. Трябва да се задоволите с това. — Той посочи масичката, на която бяха поставени голяма стомна и гледжосан леген. Водата в стомната изпущаше пара. — Тук ще намерите гъба, ароматен сапун и чисти кърпи, всичко, от което имате нужда.
— А дрехите? — прекъсна го високомерно тя.
— Те са в раклата, която вчера ви послужи за друга цел — усмихна се развеселено Ги. — Снощи, докато седяхме в градината, робинята на Рефайе се погрижи да нареди в тази ракла всичко, което купих за вас с някои от скъпоценностите на благородната ви майка. Раклата и съдържанието й от днес нататък са ваша собственост, лейди Лейла.
Тя го погледна мрачно, без да му благодари. Мъжът вдигна рамене и закрачи към вратата.
— Не забравяйте, че ще дойда да ви взема след половин час. Дотогава трябва да сте готова за излизане.
— Повтаряте се, милорд.