— Добре. Ще изпратя робинята да ви помогне при обличането. Преди да дойде тук, тя е работила в дома на една английска дама в Тир и знае как се обличат жените у нас.
— През това време вие сигурно ще се сбогувате с красивата Рефайе?
Мъжът се обърна и я изгледа продължително. Веселите искрици в очите му изчезнаха.
— Вече се сбогувахме. Тя отиде в дома на брат си. Няма да имате възможност да й благодарите.
— О! — Това объркваше плановете й. Тя сведе глава и погледна към Ги през полуспуснатите си мигли. — За всекиго е видно, че вие харесвате тази жена. Нима ще я оставите просто така? Вероятно в Англия ви очаква съпруга, която няма да приеме една сарацинка за своя съперница? — Лейла прехапа устни. Думите се бяха изплъзнали от устата й, преди да успее да ги спре. Тя ядосано прокле на ум любопитството, което отново й беше изиграло лош номер.
Ги изглежда се развесели от неочаквания въпрос, но бързо стана сериозен. Лицето му помрачня още повече отпреди, сякаш беше предвидил поредната злобна забележка.
— Би трябвало да знаете, че християните не държат по много жени. Освен това в Англия не ме чака съпруга — обясни кратко той. — Предложих на Рефайе да дойде с мен, но тя реши да си остане тук. Впрочем, това не е ваша работа. — Той вдигна ръка и нетърпеливо посочи към легена за миене. — Водата ще изстине. По-добре се погрижете за собствените си работи, милейди.
Лейла го изчака да се обърне към вратата и промърмори злобно:
— Не се учудвам, че е отказала да последва мъж като вас… — Вестта, че Ги дьо Варен не е женен, бе прозвучала наистина изненадващо.
Мъжът все пак чу тихите думи и отново се обърна.
— Пазете се, Лейла. Мислите се четат толкова ясно по лицето ви, че дори мъж като мен е в състояние да ги отгатне без усилие. Не правете повече опити за бягство, иначе ще се видя принуден да присъствам на утринния ви тоалет.
Изведнъж той смени тона и се усмихна почти момчешки.
— Впрочем, едно от любимите ми занимания е да помагам на красиви дами при обличането. Сега обаче е време да се насладите на топлата вода. Сигурен съм, че много ще ви липсва по време на плаването към Марсилия.
Лейла изчака вратата да се затвори зад гърба му и ядно изсъска:
— Варварин! — После се надигна, свали копринената роба и бързо се изми от главата до петите. Дори ухаещият сапун не успя да възвърне поне малко от обичайната й жизненост. Отчаянието и жаждата за отмъщение разкъсваха гърдите й. Бъдещето, което се очертаваше пред нея, беше повече от мрачно. А само преди няколко дни бе вярвала, че е на път да осъществи мечтата на живота си…
Единствената й надежда беше, че в последния момент ще успее да избяга и да се върне в Дамаск. Тя нямаше да се предаде, докато не се качеше на кораба. Дори и тогава нямаше да се откаже.
На вратата се почука тихо и Лейла се стресна. Гъбата падна от треперещата й ръка.
— Кой е?
— Аз съм, господарке — обади се плахо младата слугиня.
— Влез! — Загрижена, че Ги стои в коридора и може да надникне вътре, Лейла се скри в най-тъмния ъгъл на стаята, докато слугинята влезе и грижливо затвори след себе си вратата. Тя се обърна към нея и бързо запита на арабски: — Тук ли е той?
— Да, господарке… исках да кажа, милейди.
Лейла въздъхна потиснато. Момичето й бе отговорило на английски, а това означаваше, че от него не може да се очаква помощ. Младата робиня боготвореше проклетия кръстоносец, това се виждаше от пръв поглед. Вероятно самонадеяното му държане пред кръчмата й беше направило силно впечатление. Лейла беше безкрайно учудена. Какво толкова имаше в този войнствен, дългокос варварин, та беше спечелил само за един ден сърцето на едно младо момиче, още почти дете? Тя просто не можеше да си представи такова нещо…
— Лорд Дьо Варен смята, че трябва да побързате, милейди. Колата, която ще ви отведе на пристанището, скоро ще бъде тук — обясни почтително слугинята. После извади новите дрехи от раклата и плахо допълни: — Освен това ми заръча да ви кажа, че не бива да забравяте кое е любимото му занимание, господарке.
Смаяна от нахалството му да й изпрати това дръзко известие чрез устата на едно толкова младо същество, ала и уплашена от повторната заплаха, Лейла протегна ръка към дрехите и разтвори широко очи.
— Какво е това? — попита изненадано тя и вдигна чифт сиви копринени чорапи.
Робинята обясни усърдно предназначението им и я помоли да седне на леглото, за да може да я обуе.
Макар и неохотно, Лейла изпълни молбата й. Ала когато робинята опъна копринените чорапи по краката й и ги привърза с лъскава лента над коленете, тя се намръщи сърдито и извика:
— Нямам никакво намерение…