Вратата се отвори с трясък и гласът на Ги дьо Варен задуши протеста й в зародиш:
— Не започвайте да буйствате пак, милейди, иначе ще се видя принуден да заема мястото на робинята. След малко ще дойда пак. Очаквам от вас да ме посрещнете готова за път и да се държите като благородна английска дама.
Макар че вътрешно бушуваше от гняв, Лейла изтърпя безмълвно, докато сплашената слугиня изпълни дълга си. Отделните части на облеклото й се струваха повече от странни. Първо дългата ленена риза с нежна бродерия на деколтето, която падаше чак до глезените й, гладка и хладна. След нея роклята от небесносиня коприна с тесни ръкави до китките, с богато надиплена пола и висока якичка.
— А панталонът? — попита недоволно Лейла, когато робинята посегна към колана.
— Английските дами не носят нищо под ризата — гласеше отговорът.
Лейла не повярва на ушите си. Да не покриваш долната част на тялото си — та това противоречи на всички морални норми.
— Колко сте красива, господарке — прошепна възхитено робинята. — Лорд Дьо Варен ще бъде приятно изненадан, като ви види.
Лейла не сметна за нужно да отговори. Беше й все едно дали ще го изненада приятно или не. Кой тук се интересуваше от желанията й? Единственото, което искаше, бе да облече отново любимата си роба, да се върне при семейството си в Дамаск.
Обзета от странно равнодушие, тя позволи на слугинята да стегне талията й със златния колан. Стана й едва ли не смешно, като видя как момичето го кръстоса на гърба, после обви хълбоците и го завърза така, че краищата му увиснаха отстрана. Е, поне меките кожени обувки бяха поносими. Всичко останало, необичайно и доста тежко, не можеше да й замени леките одежди, които бе носила досега.
След това младата слугиня изчетка черната коса, видимо възхитена от дължината и гъстотата й, и я сплете на дебела плитка. Накрая извади от раклата прозирна копринена кърпа и я закрепи на тила на Лейла с помощта на изкусно изкована сребърна диадема.
— Нима английските дами също носят було? — учуди се Лейла. Не, тази кърпа не скриваше лицето, а само тила и падаше на меки гънки по раменете й.
— Да, господарке, имат и най-различни други украшения за глава — обясни момичето и меко притисна диадемата към челото й. — Толкова ви отива това було! — извика възбудено тя, отстъпи крачка назад и запляска с ръце. — Сега сте истинска английска дама. Точно както ми заповяда лорд Дьо Варен.
Вратата се отвори и Лейла неволно затаи дъх. Ги дьо Варен застана на прага и я огледа изпитателно от глава до пети. Сърцето й заби като лудо.
— Радвам се, че все още не съм изгубил вкус към красивото дамско облекло — пошегува се пресипнало мъжът и застана пред Лейла, широко разкрачен, опрял ръце на могъщите си хълбоци. — Бях сигурен, че роклята ще ви отива. Вече чувам ревнивия шепот на придворните дами, когато ще ви представя в двора на Едуард — прибави със закачлива усмивка той.
Никога не беше виждал такава красавица. Гневът, който бе пламнал в сърцето му след злобните й забележки по адрес на Рефайе, изчезна в миг. Погледът му не се откъсваше от стройната фигура. Пълните гърди, чиито връхчета се очертаваха съвсем ясно под гладката синя коприна, тънката талия, за която мнозина дами щяха да й завидят, меко закръглените хълбоци, цялото великолепие на тялото й бе подчертано още повече от дрехите, които й беше купил.
Ги усети надигащото се в слабините му желание и извика неочаквано остро:
— Забрави ли горната дреха?
Робинята веднага извади от раклата леката ленена наметка и понечи да загърне раменете на Лейла.
— Защо трябва да нося още една роба? — възпротиви се недоволно тя. — И без това е достатъчно горещо.
— Сложете си наметката, милейди — заповяда Ги подчертано равнодушно. — Тя няма да ви смущава толкова, колкото безбройните любопитни погледи, които жадно ще поглъщат прелестите ви, когато се качим на кораба. Знам, че щом стъпим на английска земя, мъжете ще се изпобият за вас, но нямам желание да присъствам на това зрелище още тук, в Светата земя.
— А аз дори не смеех да помисля, че един толкова смел рицар като вас не жадува за кървава битка — отговори подигравателно тя. — Особено когато става въпрос да защити честта на една дама. Нима майка ми ме е поверила в ръцете на страхливец?
Ги дьо Варен я изгледа с присвити очи.
— Нямам навика да бягам от битките, милейди, освен от онези, които водя сам със себе си. Една красива и млада жена като вас е предизвикателство за всеки мъж, а аз обещах на майка ви да ви пазя, не да отнема невинността ви. Достатъчно ясно ли се изразих? — попита грубо той.
— Повече от ясно — отговори презрително Лейла и недоволно се запита защо при тези думи сърцето й отново заби като лудо. Никога преди това не беше виждала такава неприкрита жажда в мъжките очи, дори у Джамал Ал-Азис. Но онова, което я уплаши много повече от погледа на Ги дьо Варен, беше възбудата, която пламна в собствените й гърди и я накара да потрепери. Кръвта пулсираше във вените й, сякаш мъжът я бе докоснал с ръце, а не просто с този горещ поглед. Представи си, че миналата нощ я е гледал със същия този пронизващ поглед, когато…