— Позволете на слугинята да ви облече, милейди — заповяда грубо Ги и Лейла се отърси от омаята. Когато вдигна поглед, в очите й се четяха гняв и искрено смайване.
Досега винаги се беше гордяла със способността си да се владее. Какво се бе променило само за една нощ? Защо този мъж четеше мислите по лицето й? Как да се предпази от дяволската му сила?
Междувременно търпеливата робиня успя да промуши ръцете й през страничните отвори. Наметката падаше на меки дипли чак до ръба на синята рокля и скриваше умело женствените й форми. Отвън останаха само дългите, тесни ръкави, избродирани със сребърни конци, а когато правеше по-бързи движения, полите на роклята надничаха отдолу. Слугинята извади дългата плитка отгоре, надипли булото и намести сребърната диадема на челото.
— Е, доволен ли сте най-после? — попита дръзко Лейла.
Без да каже дума, Ги й предложи ръката си и тя го докосна с връхчетата на пръстите си.
— Погрижи се раклата да бъде натоварена в колата, докато аз закусвам с господарката. Ще изпратя носачите горе.
— Както заповядате, милорд — отговори момичето и се поклони със скръстени на гърдите ръце.
Лейла едва не изкрещя. Значи Ги не беше стоял през цялото време на пост пред вратата, както предполагаше тя, а само от време на време беше идвал да се увери, че пленницата му не е избягала. Когато я поведе внимателно по стълбите, тя трябваше да съсредоточи цялото си внимание, за да не се препъне в необичайно дългата рокля. Какво беше казал той, закуска ли? Нима смяташе, че би могла да преглътне дори една хапка в този най-черен момент от живота си?
Опита се да потисне пламналото в сърцето й отчаяние с напомнянето, че до пристанището сигурно имаше доста път и все още можеше да открие начин за бягство. Той не беше в състояние да я наблюдава през цялото време, нали? Поне веднъж щеше да й обърне гръб, а щом я потърсеше, тя щеше да е изчезнала в тълпата.
Когато само час по-късно Лейла се изкачи по стълбичката и стъпи на борда на тежковъоръжената галера, тя разбра, че първото й пътуване по море няма да е никак леко. Дори сега, когато котвата още не беше вдигната и люлеенето се усещаше съвсем слабо, тя се чувстваше ужасно зле и не искаше да си представя какво ще стане после. Ако Ги не я държеше здраво, щеше веднага да се обърне и да се втурне обратно към сушата.
По пътя към пристанището бе предприела два безуспешни опита за бягство. За всичко бяха виновни проклетите чуждоземни дрехи, които й пречеха да тича достатъчно бързо. И двата пъти Ги я бе настигнал без усилия и само тихо й беше припомнил заплахата, която бе произнесъл през нощта. Последната част от пътуването Лейла бе изминала със сведена глава и отчаяно желание в сърцето да се появи някой добър дух, който да я качи на летящото си килимче и да я отнесе в далечната си страна. Нали така пишеше в старите книги с приказки…
Ала когато от полумрака изникнаха тъмните очертания на галерата, Лейла разбра, че действителността се различава твърде много от света на приказките. Възможността за бягство беше пропаднала окончателно. Скоро щяха да напуснат родната земя.
Никога преди това Лейла не се беше качвала на кораб за далечно плаване. Познаваше само малките баркаси, които се плъзгаха бавно по водите на изкуствените канали или покритите с лотоси езера в султанските градини в Кайро и служеха само за забавление. Веднъж или два пъти беше виждала тромавите, плоскодънни лодки, които плуваха по Тигър и Ефрат на път за Багдад. За разлика от тях галерата беше огромна и имаше две високи мачти, триъгълни платна и две дълги, предълги пейки за гребците. Качването стана много бързо и Лейла не можа да види нищо повече, толкова поразена беше от големината на кораба.
Сега стоеше зад Ги, който надзираваше товаренето на багажа им, и притискаше с ръка стомаха си. Макар че успя да потисне тихия си стон, той се обърна към нея и се усмихна.
— Лицето ви е доста позеленяло, милейди. Лошо ли ви е?
Тя поклати безмълвно глава. Ги веднага улови ръката й и я отведе до релинга, където грижовно я подкрепи, докато тя принесе първата си жертва на морския бог Нептун. Дори малкото хапки, които бе погълнала по принуда, не останаха в стомаха й. След това тя беше толкова засрамена и изтощена, че не чу нито дума от подигравателните, доста грубички забележки, които отправиха по неин адрес стълпилите се на палубата моряци и връщащи се в родината поклонници.