Внезапно нахлулата по страните й червенина издаде колко дълбоко я бяха засегнали думите му. Ала Ги беше толкова вбесен от твърдоглавието й, че престана да разсъждава разумно.
— Прощавайте, забравих, че бяхте и помощница на един известен лечител. Като че ли не е все едно и също да сменяш превръзки и да преобуваш малки деца…
Лейла се нахвърли върху него така внезапно, че той едва успя да улови ръката, която се стрелна към лицето му. При това удари болезнено главата си в ниската греда на тавана. Тъпата болка обаче беше нищо в сравнение с израза, изписал се на лицето й. Чертите му бяха толкова разкривени от ярост и болка, че Ги веднага съжали за необмислените си думи. Пак се бе поддал на чувствата и беше отишъл твърде далеч.
— Не бях само негова помощница — изхълца тя и се замята отчаяно в прегръдката му. По бузите й се стичаха сълзи. — Татко ви каза това, за да ме защити. В действителност бях… — Тя преглътна и с усилие си пое дъх. — Проклет да сте, Ги дьо Варен! Дано се пържите в най-горещия казан на ада! Аз бях най-добрата ученичка на баща си и след сватбата с Джамал Ал-Азис щяха да ми дадат право да лекувам. Щях да работя редом с баща си и съпруга си. За това мечтаех още от детството си, не разбирате ли! Винаги съм искала да лекувам хората, да им помагам. А вие, вие разрушихте всичко!
Ги стоеше като ударен от гръм. Жена — лекарка, това беше нечувано! Разбира се, в Англия имаше немалко акушерки и жени, които умееха да лекуват, но учените лекари бяха само мъже. И все пак нямаше никакво съмнение, че Лейла беше казала истината. Само един истински, обучен лекар беше в състояние да извърши сложната операция, която спаси живота му в затвора на Дамаск. Според Ги дьо Варен обаче задачата на една жена се състоеше в това, да се грижи за съпруга и децата си и да управлява домакинството на замъка.
— Как е възможно това? — попита раздразнено той. — Между лекарите няма жени…
— В нашите страни това не е нещо необичайно — прекъсна го горчиво тя. — Нима мислите, че мъжете имат право да пристъпват в чуждите хареми? Но на мен щяха да ми разрешат да лекувам и мъже. Не разбирате ли, че ако не бях истинска лекарка, татко никога не би ми позволил да му помагам в труден случай като вашия? Бях само на десет години, когато започнах да уча медицина. Обучаваха ме цели девет години, и за какво — за да ме затворите сега тук! — В погледа й блесна горчиво презрение.
Ги беше дълбоко засегнат. Лейла беше много по-различна от жените, които беше познавал досега. Приличаше на едно от онези чуждоземни цветя, които бавно разтваряха чашките си под слънчевите лъчи, всеки цвят по-красив от предишния, тайнствен и ухаещ. Трябваше да се разтворят напълно, за да се разкрие цялата им магия. Лейла беше девствена, но въпреки това беше обучена в изкуството да доставя чувствено удоволствие на мъжа. Освен това владееше медицина, макар че беше жена. Всичко това беше ново и завладяващо. В Англия обаче животът й щеше да се ръководи от други закони. Тя трябваше да осъзнае това колкото се може по-скоро, за да не се чувства чужденка в собствената си родина.
— Може би в Дамаск подобни неща са възможни… — започна меко той и се стресна от ужаса в очите й. Но трябваше, трябваше да я подготви за онова, което я очакваше. — В Англия обаче ви очаква съвсем друг живот. Като съпруга на лорд вие, разбира се, ще имате възможност да се грижите за здравето на семейството си, може би дори на прислугата, но нищо повече.
— Никога няма да се примиря с това, никога! — извика възбудено Лейла и заудря с юмруци по гърдите му. — Вие сте чудовище. Каква глупачка бях да се намеся в съдбата ви, когато бяхте пленник и на смъртно легло! Сега ми се иска никога да не съм ви виждала. Трябваше да ви отсекат главата, а не да ви довеждат в затвора!
Ръката й улучи едва зарасналото му рамо и Ги се сгърчи от болка. Въпреки това не реагира, защото изведнъж реши, че си е заслужил грубото отношение. Лейла имаше право да се чувства засегната, макар че той не беше искал да й причини зло. Нямаше представа какво върши, когато нахлу така грубо в живота й, напротив, беше убеден, че тя ще приеме с радост спасението си и ще му бъде благодарна.
Сега не му оставаше нищо друго, освен да я вземе в обятията си и да я утеши. Защото отвън вече кънтяха гръмките заповеди на капитана, който нареждаше на гребците да заемат местата си. Котвата бе вдигната, корабът изскърца протяжно и се отдели от пристанищната стена. Плаването започна. Предстоеше им дълъг път. Ги дьо Варен вдъхна дълбоко аромата на розово масло, който струеше от тялото на Лейла, и се наслади на близостта й, макар че тя продължаваше да се съпротивлява на прегръдката му. Движенията й правеха тази близост още по-опасна.