— Ела тук, дъще. Имам нужда от помощ.
Недоволството в гласа на баща й я върна към действителността. Смутена, че се е забавила, тя се отправи към него. Но на половината път застина на мястото си и втренчи смаян поглед в тъмнокосия великан, който лежеше в безсъзнание на затворническата постеля. Този човек беше толкова огромен, фигурата му беше толкова дълга, че мускулестите крайници висяха навън. Беше окъпан в пот, силното му тяло се разтърсваше от тръпки. Въпреки безпомощното си състояние, чужденецът излъчваше нещо диво, необуздано, насилническо. Усещането за силата му беше подавляващо.
— Кой е той? — попита тихо Лейла, изумена от гледката, и се постара да огледа по-внимателно пепелявото лице на мъжа.
— Кръстоносец — отговори кратко баща й и промърмори някакво проклятие, когато напоеният с кръв жакет най-после поддаде под ножа му и разкри дълбока рана в рамото. От прореза течеше ясночервена кръв. Формата и дълбочината на раната издаваха, че е причинена от сирийски ятаган. — И ако най-сетне не престанеш да го зяпаш, сигурно ще умре. Трябва да ми помогнеш да спрем кръвотечението, Лейла. Ще обгорим раната. Приготви железните пръчки. Побързай!
Строгата заповед на Синджар я стресна. Лейла извади от лекарската му чанта специалните железни пръчки, постави ги с връхчетата надолу в пламтящите въглища и зачака да се зачервят. После нахлузи защитната ръкавица, грабна първата пръчка и се върна при баща си.
— Дръжте го за ръцете и краката — заповяда остро Синджар. — И не го изпускайте.
Мъжете заобиколиха постелята и се приведоха да изпълнят заповедта.
— Слава Богу, че е в безсъзнание — прошепна Лейла и подаде нагорещената пръчка на баща си. — Сигурно ще усети болката, но няма да страда много.
Синджар кимна с мрачно изражение на лицето.
— Този път ти ще обгориш раната, дъще. — Той пристъпи към главата на ранения и притисна с две ръце здравото му рамо. — Боя се, че физическата сила на този мъж си остава огромна дори в това му състояние, затова е по-добре и аз да го държа. Бързо, Лейла, че пръчката ще изстине! — подканил сърдито той.
Лейла не загуби нито минута повече. Познаваше много добре процеса и вече го беше изпробвала безброй пъти в болницата. Със сигурност, издаваща дълги упражнения, тя се приведе над ранения и притисна нажеженото острие на пръчката към кървящата плът. Див вик на болка проряза тишината и по гърба на Лейла пробягаха студени тръпки. Макар и в безсъзнание, мъжът се метна настрана и петимата мъже едва успяха да го удържат. Лейла се вгледа в лицето му и изведнъж затаи дъх, учудена и изненадана.
Кръстоносецът я гледаше — с дълбоки сини очи, в които пламтеше непоносима болка. В сърцето й се надигна съчувствие, но тя знаеше, че трябва на всяка цена да спре силното кръвотечение и че това е единственият начин да го направи, ако искаше да има някаква надежда за живота му.
Решена на всичко, тя се приведе и отново притисна нагорещената пръчка в кървящата рана. Скоро въздухът се изпълни със сладникавия мирис на изгоряла плът, от който й се гадеше. Стисна здраво зъби, за да се пребори с виенето на свят. Само трепкащите й мигли издаваха колко е напрегната. Но ръцете й изпълняваха дълга си, сякаш чуждата болка не означаваше нищо за нея. Разбира се, грозният белег на рамото щеше да остане до края на живота му. Нямаше как да избегне това, но поне беше уверена, че е направила всичко възможно раненият да оживее въпреки огромната загуба на кръв. Когато страшните крясъци най-после заглъхнаха и мъжът отпусна глава върху окървавената постеля, Лейла въздъхна облекчено.
— Добре, Лейла. Вземи сега късата пръчка, за да затвориш малките ръбчета.
Лейла изпълни нареждането на баща си. Прокара нагорещеното желязо по продължение на целия прорез и най-после се изправи — изтощена, но горда и безкрайно облекчена, че най-страшното е минало. Като видя признанието и похвалата в тъмните очи на баща си, направи слаб опит да се усмихне.
— Справи се отлично, Лейла — установи делово лекарят и добави с видимо удовлетворение: — Надявам се, че кръстоносецът ще оживее.
Той се обърна към стражите и започна да им дава нареждания с тон на човек, свикнал да заповядва. През това време ръцете му умело нанасяха благ мехлем върху обгорената рана. Сега им трябваха вода за пиене и няколко ведра хладка вода, чисти чаршафи и кърпи за покриване на превръзката.
Мамелюците се колебаеха. Началникът им промърмори, че имали заповед да не изпускат пленника от очи. Ал-Азис бързо загуби търпение и остро им заяви, че в това състояние и най-силният мъж надали е способен дори да помисли за бягство. Управителят на града, продължи властно той, искал да види кръстоносеца жив и здрав, за да може да поиска от краля му подобаващ откуп. Най-после войниците се подчиниха и побързаха да напуснат помещението, стараейки се да не разсърдят още повече известния лекар.