Лейла размишляваше трескаво. Ето защо бяха повикали самия личен лекар на владетеля. Този пленник вероятно беше необикновено важен за сирийците. Хиляди въпроси се блъскаха в главата й. Кръстоносецът лежеше неподвижно в постелята, приличен на спящ великан, съвсем гол, с изключение само на странните си панталони. Макар че дишаше тежко и окъпаната му в пот кожа блещукаше на светлината на лампите, от него се излъчваше нещо неизказано силно и могъщо.
Споменът за другите мъже, чиито рани й се беше наложило да обгаря, беше жив в съзнанието й. Всички те бяха повече мъртви, отколкото живи след страшната операция. Този великан обаче изглеждаше неразрушим. Изведнъж тя се усъмни, че баща й е имал право да отдалечи така самоволно мамелюците. Тя във всеки случай нямаше да се учуди, ако рицарят се събуди от дълбокото безсъзнание и се нахвърли върху тях като разярен тигър.
Гъстите тъмни ресници потръпнаха и сърцето на Лейла спря да бие. Тя отстъпи крачка назад, сякаш се боеше, че беглата й мисъл ще се превърне в страшна действителност. Но нищо не се случи.
Изваяните черти на мъжкото лице бяха безизразни. Гъсти вежди се извиваха над затворените очи. Носът беше тесен и прав, само лека издатина показваше, че някога е бил счупен. Устата изглеждаше твърда и същевременно беше пълна и чувствена.
За един варварин този рицар беше учудващо красив. Това откритие изненада Лейла. Досега беше възприемала мъжката красота със съвсем други очи. Красив беше например Джамал. С дълбоките си черни очи и тъмна като нощта коса бъдещият й съпруг със сигурност беше най-привлекателният мъж, когото някога бе срещала.
Е, поне до днес, призна неохотно тя. Ако се вгледаше по-внимателно в кръстоносеца, той със сигурност щеше да издържи на сравнението. Чужденецът й напомняше на онези скандално известни северни викинги от историческите книги на баща й, могъщ и невероятно мъжествен. Досега Лейла беше вярвала, че арабските историци са преувеличили твърде много описанията на легендарните северни моряци. Сега обаче не можеше да отрече, че в историите им е имало голяма доза истина.
Мъжът, който лежеше в безсъзнание пред нея, беше същински викинг — огромен, със силно, мускулесто тяло, воин от главата до петите. Дали всички кръстоносци бяха толкова едри, сравнени с арабските мъже? Въпросите се надпреварваха в главата й. Как стана така, че излъчването на този чужденец наруши душевното й равновесие, с което толкова се гордееше? Тази мисъл беше ужасно смущаваща. Въпреки това не можеше да откъсне поглед от лицето му.
Как ли бяха успели да го заловят? Само един глупак би посмял да проникне в земите на сирийците. Може би и той като другите се беше надявал на богата плячка и бе отказал да се вслуша в гласа на здравия разум. Защото всички тези християнски варвари очевидно не бяха с ума си, след като бяха предприели опасното пътуване през морето, уж за да освободят свещените градове на своята религия. Каква безумна надежда, особено като се има предвид колко многобройни и добре въоръжени бяха мюсюлманските воини. Никой не можеше да се мери с тяхната сила.
— Лейла, трябват ми чисти превръзки — прекъсна я рязко Синджар и я изгледа изпитателно отстрани.
— Веднага, татко — отговори тя, смутена, че е трябвало да й напомнят за задълженията й. Наведе се и бързо извади ленените рула и стъклените бурканчета с лековити прахове от чантата на баща си. При това не устоя на изкушението да зададе поне един от въпросите, които я мъчеха:
— Кажете ми, татко, как е бил заловен този рицар? И къде е станало това?
— В подножието на Ливанските планини, на хълмовете около Хермон. — Ал-Азис вече почистваше мръсотията, кръвта и потта около раната с натопена във вино кърпа. — С него били още четирима рицари и дузина войници, водени от няколко местни християни, които познавали пътя. Само той останат жив след изненадващото нападение. Макар че бил тежко ранен, успял да избяга в планините и се крил няколко дни, докато го заловят. Мавдуд заповядал да не го убиват, защото се надява да получи за него богат откуп — обясни делово той.
— Но по раната може да се заключи, че е останал жив повече по случайност — възрази Лейла и помогна на баща си да затегне дебелата превръзка, която опасваше рамото, ръката и гърдите на мъжа.
Ал-Азис кимна одобрително.
— Ударът е щял да бъде смъртоносен, ако подплатеният кожен жакет и плетената ризница не са намалили силата му.