— Плетена ризница? — учуди се Лейла и погледна отново към купчината метални пръстени на пода. Вече започваше да разбира предназначението им.
Като си представи кръвопролитната битка, в душата й се надигна неизпитвано досега съжаление.
— Защо е толкова важен за управителя? Сигурно е много богат, или е от знатен род?
— Защо толкова въпроси наведнъж, дъще? — учуди се Ал-Азис и в погледа му светна подозрение.
Лейла пламна от срам.
— От теб разбрах, че Мавдуд много държи да излекуваме рицаря, за да поиска богат откуп срещу освобождаването му. Обикновено това означава, че пленникът е заможен или заема висок пост в страната си. Кажете ми, татко, права ли съм в предположенията си?
Ал-Азис се засмя тихо.
— Тласка те вродената ти жажда да проникваш в същността на нещата, а тя е много важна в професия като нашата. — Той взе едно от бурканчетата, отвори го и помириса съдържанието му. — У някои от мъртвите са намерени писма на монголския хан Абака, адресирани до принц Едуард Английски.
Лейла нададе глух вик на изненада.
— До същия този принц Едуард Плантадженет, който преди повече от година нахлу в земите ни с хиляди рицари?
— Точно така — потвърди нетърпеливо Синджар. — Сигурен съм, че принцът още очаква с нетърпение посланията. Жалък глупак. Толкова ли не се сеща, че чака напразно?
— Значи рицарят е един от най-доверените му хора, щом му е била поверена такава опасна и отговорна задача. Сигурно е дори личен приятел на принца и англичанинът ще бъде готов да пожертва много злато и скъпоценности, за да може да си го върне — продължи с предположенията Лейла.
— Права си — кимна Синджар. — Управителят смята, че рицарят и спътниците му са доверени хора на принца, изпратени да преговарят с монголските кучета, които очевидно все още не са загубили желание да се обединят с християните и да се бият с нашия непобедим султан Байбар. — В гласа му звучеше раздразнение. — Тези глупаци никога няма да проумеят, че не можеш да победиш онова, което е непреброимо. Дори ако се обединят срещу нас, опитите им са обречени на поражение поради многократното превъзходство на бойците ни. — И допълни презрително: — Много жалко е, че спътниците на рицаря са загинали. Иначе владетелят щеше да поиска пет пъти по-висок откуп.
Лейла не отговори. Тя също беше на мнение, че един нормален човек трудно може да вникне в мислите и разсъжденията на християнските рицари. Но едно беше сигурно — постъпките им нямаха нищо общо със здравия разум. Може би именно за това майка й избягваше да говори за живота си в Англия. Каква ли беше страната, населена изцяло с луди?
Шумното завръщане на мамелюците прекъсна мислите й. Когато оставиха пълните ведра на пода, водата се разплиска, изведнъж сводестото помещение се изпълни с шумна суетня.
Подпомагана от баща си и като се стараеше да не докосва чистите превръзки, Лейла започна да мие тялото на рицаря, за да го освободи от потта и мръсотията и същевременно да го охлади. При всяко докосване на опънатата кожа мускулите се раздвижваха под ръката й. По тялото й се разля гореща вълна и непознатото усещане я смути до дън душа. Ръката й трепереше. Дано само баща й не я забележи. Лейла стисна здраво зъби и започна делово да обсъжда с него другите рани на рицаря, белезите, отдавна излекувани и все още ясно видими. Най-зле изглеждаше една дълбока бразда на дясното бедро, малко по-добре зарасла беше рязката над ребрата. По всичко личеше, че пленникът е закален в битките воин и очевидно е водил немалко тежки сражения.
Двамата измиха безжизненото тяло от глава до пети. Лейла се улови, че отново се изчервява, когато разкопчаха панталона и го разголиха напълно, ала веднага се ядоса на глупостта си. Като ученичка и помощница на великия Ал-Азис беше имала безброй случаи да се занимава с голи мъже, макар че не бяха много тези, които притежаваха така ярко изразени белези на мъжествеността си.
Най-много я учудиха космите по тялото на рицаря. Арабското общество смяташе окосмяването на тялото за неприлично. При всяко ритуално измиване се правеше почистване. Тъй като Ив също се придържаше към този обичай, за да угоди на съпруга си, Лейла беше израснала, без да е видяла нито веднъж космат човек. Тя се гордееше с копринената гладкост на тялото си, която Маджида често сравняваше с матовия блясък на перлата.
Кръстоносецът обаче беше истински варварин. Ръцете и бедрата му бяха окосмени, на гърдите му се къдреха черни кичурчета, а триъгълникът между бедрата беше направо отвратителен. И все пак, както неохотно призна пред себе си Лейла, космите по тялото сякаш още повече подчертаваха силата на този мъж. Почувства се много странно и със сила се принуди да откъсне поглед от интимните му части, докато Ал-Азис ги почистваше грижливо.