— Какво имате да кажете по този въпрос, лорд Дьо Варен? Как ще отговорите на обвинението?
— В този случай съгласието на лорд Жерве не е необходимо, Ваше величество — отговори невъзмутимо Ги. — Дамата ми даде думата си. Законът не изисква нищо повече. Освен това бракът ни вече е сключен пред Бога и това стана в деня, когато се заклех да направя тази дама своя съпруга.
Лейла побледня като платно, макар да знаеше, че това признание е необходимо. И все пак, да заяви пред толкова хора, че още преди венчавката е влязъл в леглото й…
— Мога да ви дам доказателство, Ваше величество — продължи все така спокойно Ги дьо. Варен. — Аз бях този, който отне невинността на лейди Лейла, а господата Робърт Бърнъл и Хенри Лангтън са мои свидетели.
— Невинността на една харемска дама, как ли пък не! — изръмжа презрително Роджър Жерве.
— Тихо! — извика възмутено кралят. — Как смеете да осквернявате това свято място с безбожните си приказки! — Той пое дълбоко въздух и се обърна към Лейла. В строгия му глас прозираше вродена деликатност: — А вие, милейди, вие по своя воля ли казахте „да“ пред светия олтар?
Лейла сведе глава. Тишината под високия свод беше потискаща. Струваше й се, че всички присъстващи чуват лудото биене на сърцето й.
— Да, Ваше величество. — При тези думи Ги дьо Варен я притисна с благодарност до могъщите си гърди.
— Така да бъде — реши кралят и отново се обърна към Роджър Жерве: — Трябва да знаете, лорд Жерве, че имам пълното право да ви прогоня от двора си заради безредиците, които предизвикахте в днешния празничен ден. Ала безкрайната почит към свещения повод, по който всъщност сме се събрали днес, не ми позволява да прибягна до това строго наказание. Не забравяйте обаче едно: ако още веднъж извадите меч в църква или посмеете да се доближите със зли намерения до лорд и лейди Дьо Варен, главата ви ще падне под секирата на палача!
Изпълненият му с отвращение поглед се насочи към мъжете, които се гърчеха на пода и стенеха от болка.
— Изнесете ги навън — заповяда остро той.
Кралят изчака, докато Жерве и рицарите му излязат през главния вход на църквата, и продължи с усмивка:
— Да ви изпратя ли личния си лекар, Дьо Варен? Някой трябва да се погрижи за ръката ви.
Ги дьо Варен сведе поглед към младата си съпруга и си пожела по-скоро да изтрие с целувки сълзите от бузите й.
— Не, Ваше величество, благодаря ви. Сигурен съм, че лейди Дьо Варен знае как да се погрижи за мен.
— Тогава ще ви чакам на празничната вечеря. Съпругата ви ще получи всичко необходимо, вода, ленени превръзки и мехлеми. Трябва само да заповяда.
— Много съм ви задължен, Ваше величество.
Едуард пристъпи с усмивка към стария си приятел и окачи на врата му тежката златна верижка.
— Не си струва да се говори за това, Дьо Варен. Днешният ден ще се запечата дълбоко в паметта ми, както и във вашата, надявам се, след всичко, което се случи тук. Какво ще кажете?
Ги усети как неизпитвано досега вълнение стегна гърлото му и не можа да отговори. Вместо това целуна нежно тила на младата си жена и я притисна още по-здраво до себе си, преди да последва краля към изхода на църквата.
Петнадесета глава
— Харесват ли ви тези покои, Лейла? — Ги дьо Варен трябваше да чака дълго, за да получи отговор. Едва се сдържаше да не скочи, да изтича до прозореца и да грабне Лейла в обятията си. Жена му беше толкова замайващо красива с тази абаносовочерна коса, падаща на меки вълни по раменете й. Простата сребърна одежда подчертаваше линиите на възхитителното й тяло.
Ги беше решен да остане на мястото си. Тази вечер трябваше да бъде особено внимателен. Все пак това беше сватбената им нощ, нощта, за която беше мислил, че е отдалечена от него с дни, дори със седмици. Все още не можеше да повярва, че Лейла е станала негова жена. Тази нощ щеше да постави ново начало в отношенията им. Тя трябваше да бъде пример за многото нощи, които щяха да я последват. Тази нощ трябваше да бъде нещо съвсем особено.
Откакто се бяха върнали от празничната вечеря, Лейла се държеше хладно, беше затворена в себе си и не отронваше нито дума. Дори сега, няколко часа по-късно, тя стоеше до прозореца, сякаш беше твърдо решена да не му обръща внимание. При това Ги усещаше колко е напрегната, макар че тя отчаяно се опитваше да не го показва. Вече я познаваше достатъчно добре, за да знае, че зад упорито вирнатата брадичка и отметнатата назад глава дебне не само твърдоглавието, а и страхът.
Слава богу, той беше успял да отклони рицарите си, придворните дами и дори самата кралица от намерението им да устроят обичайното веселие около брачното легло. Лейла щеше да се обърка още повече и никога нямаше да му позволи да консумира брака им пред лицата на ликуващите жени и мъже. Не, трябваше да действа много бавно и внимателно. Трябваше да се въоръжи с цялото си търпение, с цялата си нежност и деликатност, макар че Лейла постоянно предизвикваше недоволството и гнева му. Искаше тя да се почувства добре, да се усмихва и дори да се засмее от сърце, както през онзи следобед, когато плаваха по Рона. Искаше да я обезщети богато за всички преживени страдания, на които я беше изложил, откакто я беше извел от Дамаск против волята й. Искаше тя да разбере, че той е в състояние да я направи щастлива, че я очаква с цялата си любов, че иска само тя да отвори сърцето си за него.