Дълбоките сини очи не се откъсваха от лицето й.
— Вече си мислех, че ще се наложи да дойда и да ви взема, мила моя.
Лейла беше поразена от тази картина на съвършена мъжественост и не можеше да си поеме дъх. Защо съпругът й беше толкова красив, че при вида му всяка жена започваше да мечтае за невъзможни неща? Защо беше нахлул така дръзко в живота й и заплашваше да разруши всичките й планове?
Ги се подпря на възглавниците, зави небрежно хълбоците си и бронзовата му кожа сякаш заблестя на фона на белия чаршаф. В играта на светлини и сенки мускулите по гърдите и раменете изпъкваха силни и могъщи. Дългата коса беше пригладена назад. На дясното рамо личеше белегът от добре зарасналата рана. През бялата превръзка малко по-долу се процеждаше кръв.
— Позволете първо да видя раната ви — прошепна тихо Лейла.
— Не е нужно, мила. Добре съм. Легнете си най-после, защото в покоите става студено и ще настинете.
Лейла се престори, че не вижда протегнатата му ръка, мушна се под завивките и веднага му обърна гръб. Сви се в най-външния край на леглото, където рискуваше и при най-малкото движение да се претърколи на пода.
Ги потисна с мъка напиращия в гърлото му смях.
— Внимавайте, Лейла, защото ако смятате цяла нощ да спите така, ръката ви ще увисне от леглото. А лейди Елеонор се оплака, че палатът гъмжи от мишки. Може би вече ни дебнат от ъглите.
— Мишки? — Лейла се надигна и очите й се разшириха от ужас. Ги кимна и едва се удържа да остане сериозен. Ала плахият поглед, с който Лейла обходи обширното, почти празно помещение, го отрезви. Не можеше да разбере защо жена му изпитва смъртен страх от мишките. Е, днес вероятно надделяваше страхът от собствената й жажда за любов, която грееше така ярко в очите й. Преди малко, когато вдигна завесите, в погледа й се четеше страстен копнеж. Защо продължаваше да се страхува от себе си — и от него? Макар и колебливо, тя се премести към средата на леглото, но остана с гръб и проговори тихо:
— Лека нощ, скъпи господарю.
О, не. Днес беше сватбената им нощ и за сън не можеше и да се мисли. Ръката му се протегна сякаш от само себе си и я привлече в прегръдката му. Лейла затаи дъх и се скова, но не посмя да се възпротиви.
— Нали казахте, че сте много уморен?
— Нима умореният съпруг няма право да прегърне жена си? — възрази с усмивка той.
Лейла премълча, макар че много й се искаше да му изкрещи: „Не!“ Ако не помръдваше, той сигурно щеше да помисли, че е заспала, и да последва примера й.
— Напротив — пошепна едва чуто тя. Обаче, когато ръката му се плъзна по бедрото й, дъхът й се ускори. Той беше казал, че ще я държи в прегръдката си, не, че ще премине към по-смели нежности. Ги остави ръката си върху бедрото й и Лейла се прозя. После затвори очи, отдръпна се от него и притисна лице във възглавницата. Усещаше и по гърба си всяка линия на тялото му, гърдите, хълбоците, паниращата му мъжественост.
— Пуснете ме! — извика сърдито, уплашена от възбудата му. — Защо ме излъгахте? Вие не искате да спите, а пак да… — Тя не можа да произнесе думата.
Ги я притисна по-силно. Топлият му дъх милваше тила й и дразнеше чувствителното място зад ухото й.
— Не ви излъгах аз, вие сама се излъгахте. Нима не знаете, че по време на сватбената нощ почти не се спи? Нали иначе няма да остане време за любов?
— Аз не ви обичам.
— Затова пък аз ви обичам с цялото си същество — отговори сериозно той. — Обичам ви повече от живота си. В мен има толкова любов, че ще стигне и за двама ни, докато един ден и вие признаете, че ме обичате.
— Този ден няма да дойде никога.
— Напротив, мила, ще видите, че ще дойде. — Той я обърна меко към себе си, помилва шията и брадичката й, впи очи в нейните. — Сигурен съм, че ще дойде.
Лейла усети устните му върху своите и в главата й сякаш нещо избухна. Целувката му беше толкова нежна, че в душата й се надигна вик. Езикът му милваше устните й, които се отвориха под натиска и му позволиха да си проправи пък към меката вътрешност. Когато целувката стана настойчива, бурна, Лейла й отговори с цялата си дълго сдържана страст. Не знаеше колко време е минало, когато се видя да лежи по гръб, обвила с ръце тила му.
— Много искам да узная всичко за вас, Лейла — проговори дрезгаво мъжът й нежно помилва бузата й. — Всичко. За мен вие сте една прекрасна загадка, каквато е и най-ярката небесна звезда. Какво ви кара да се усмихвате, да се смеете? — Той я целуна отново, пламенно и нежно, а после зашепна над полуотворената й уста: — Искам също да узная какво ще ви накара да стенете от удоволствие и да се извивате под мен…