Лейла не отговори, само бузите й пламнаха още по-силно. Ги го забеляза и гърлено се изсмя. После сведе глава и отново засмука зърното на гърдата й.
Лейла изпъшка недоволно и направи опит да се освободи.
— Какво правите? — попита невярващо тя. — Та нали ние току-що…
— Нима смятате, че съм ви се наситил, скъпа съпруго? — Възбудата му нарастваше. Още отсега знаеше, че никога няма да се задоволи, колкото и пъти да я люби. — Сватбената нощ трае до късно сутринта. Има толкова неща, които бих желал да споделя с вас, а сигурно и вие можете да ме научите на нещо.
Той отмести поглед от напращелите й гърди и я погледна в очите.
— Научете ме на някои от изкуствата, които сте овладели в харема, Лейла. Хайде, разкрийте ми някои от тайните си.
В гърдите й се надигна гняв. Нима наистина очакваше, че тя ще сподели наученото с него? Това щеше да означава окончателно предателство към Дамаск и Джамал Ал-Азис. Досега беше успяла с много усилия да запази една част от себе си недокосната и нямаше намерение да му я разкрие.
— Каквото и да съм научила там, лорд Дьо Варен — отговори хладно тя, — то не е предназначено за вас, а за законния ми съпруг.
— Аз съм вашият законен съпруг, Лейла.
— Не сте. — Лейла съжали за думите си още преди да ги е изговорила докрай.
Ги изпъна могъщото си тяло и в очите му лумна тъмен пламък.
— Вие станахте моя жена пред Бога и пред хората. Бяхме венчани в свещена церемония пред олтара — напомни й мрачно той, опитвайки се да овладее гнева си. — Дадохте ми дума и тя бе потвърдена от свещеника и от крал Едуард. Ако това не ме прави ваш законен съпруг, лейди Дьо Варен, кое тогава? — Изведнъж той се претърколи по гръб и я сложи върху себе си. Косата й отдавна се беше разплела и сега загърна и двамата като було от черна коприна. Лейла се опря с две ръце на мускулестите му гърди и усети под връхчетата на пръстите си лудото биене на сърцето му. Ги я улови за талията и отново се задвижи в нея. Прегръдката му ставаше все по-силна, дъхът му идваше на мощни тласъци.
— Казах ви, че ще дойде ден, когато ще ми признаете любовта си. Ако това означава, че трябва да чакам, докато сте готова да споделите с мен всичко, което знаете, което сте, нека да бъде така. Но винаги помнете едно: вие сте моя законна съпруга.
Гневът й се изпари, изместен от надигащото се желание. Бавните, равномерни тласъци и силната чувственост, която се излъчваше от него, я накараха да забрави всичко около себе си. Все пак някаква част от нея продължаваше да я убеждава, че Ги притежава само тялото, но не и душата й. Един ден щеше да го напусне и завинаги да избяга от любовта му. Ала тези мисли отлетяха някъде много далеч, когато той я притисна до себе си и отново започна да милва и целува гърдите й. Страстта я понесе на крилете си.
— Един ден ще ме обикнете, Лейла, бъдете сигурна в това. Ще ме обикнете, знайте го.
Колко още щеше да се съпротивлява, без да пропадне в пропастта? Без да признае пред себе си онова, което вече усещаше дълбоко в най-интимната си същност? Нима отдавна не го обичаше с цялото си същество?
— Мило дете, събудете се най-после! Трябва да се окъпете и облечете, иначе ще закъснеем за откриването!
Лейла примигна и седна в леглото, когато забеляза трите дами, застанали пред нея. Познаваше само една от тях, закръглената лейди Матилда дьо Варен, графиня Съри, съпруга на феодалния господар граф Съри. Другите две лица й бяха чужди. Вероятно са й били представени, когато с Ги се появиха на тържествата след коронацията.
Къде беше мъжът й? Едва сега забеляза, че е сама в леглото.
— Вашият съпруг е зает от ранна сутрин с подготовката на големия турнир, детето ми — обясни добродушно лейди Матилда.
От ранна сутрин? Нима не му беше необходим сън след тази дълга любовна нощ? Споменът за преживяното удоволствие я накара да пламне от срам. Лейди Матилда улови ръката й.
— Ставайте най-после, Лейла. Благородният рицар гори от нетърпение да види красивата си съпруга седнала в кралския павилион. Но може би вие не знаете, че рицарите минават да поздравят дамите? Знам, че сте много изтощена след първата си брачна нощ, но не бива да закъсняваме.
Когато двете млади дами захихикаха зад гърба й, лейди Матилда замлъкна и ги измери с укорен поглед.
— Познавате ли дамите, Лейла? — попита тя, но като си припомни при какви необикновени обстоятелства беше извършена вчерашната венчавка, побърза да добави: — Доведох лейди Маргарет Грей и лейди Бланш дьо Хенгъм, за да сте в компанията на ваши връстнички, докато седите в павилиона, мила. Техните съпрузи също ще яздят днес под знамената на граф Съри.