Без да се бави повече, графинята дръпна завивките и Лейла засрамено закри с ръце голите си гърди.
— Дете, тук сме само жени и нямаме какво да крием. Хайде, влизайте бързо във ваната, преди водата да е изстинала.
Лейла се подчини и си спомни, че Ги беше нарекъл съпругата на братовчед си истинска майчица. Не само за собствените си многобройни наследници, но и за всички рицари и техните съпруги. Нищо чудно, че беше решила да вземе под крилото си и новата лейди Дьо Варен.
Лейла се остави в ръцете на двете слугини, които чакаха скромно в ъгъла, и се наслади на горещата, освежителна баня.
— Коя рокля ще облечете днес? — попита забързано графинята. Лейла обърна глава и не повярва на очите си. Пет прекрасни роби с подходящи по цвят воали бяха разпрострени на леглото и образуваха прекрасна разноцветна дъга от кралскосиньо, виолетово, яркочервено, люляково и прасковено.
— Вашият съпруг накара шивачките на Нейно величество Елеонор да работят цяла нощ, за да можете да си изберете, която пожелаете — обясни гордо лейди Матилда.
Лейла я гледаше смаяно. Ето за какво беше мислил Ги дьо Варен, докато тя си блъскаше главата как да се държи през идващата нощ и се измъчваше от безименни страхове. А после всичко беше толкова прекрасно, беше я направило толкова щастлива, че само при спомена за нежността му по тялото й се разливаха горещи вълни.
Гласът на лейди Матилда я върна в действителността:
— Ги сам избра цветовете, Лейла. Искаше да подчертае още повече необикновената ви красота. Той много се гордее с вас, мило дете.
— Лорд Дьо Варен изпрати двама свои рицари в града, за да ви купят ето това — намеси се възбудено лейди Маргарет и й показа прекрасен сребърен колан.
— И този накит! — добави възхитено лейди Бланш и вдигна в ръце сребърна диадема, обсипана с огромни аметисти. — Колко сте щастлива, че имате такъв щедър съпруг!
— И толкова богат — допълни през смях графинята, която тъкмо проверяваше здравината на коприната. — Той ще ви нагласи като кралица, защото ви обича с цялото си сърце. А вие искахте да се върнете в Дамаск! Много съм щастлива, че навреме се осъзнахте.
Лейла се сгърчи, сякаш я бяха ударили. Кръвта се отдръпна от лицето й. Нима Ги беше разказал историята й на всичките си роднини? Или необикновената й съдба се предаваше от уста на уста сред целия двор?
Лейди Матилда веднага разбра, че е постъпила нетактично, и побърза да поправи грешката си.
— Простете ми, мила, знам колко ви е трудно да свикнете с новата обстановка. Досега сте се държали много храбро тук, с нашите чужди и невинаги приятни за вас нрави и обичаи. Бъдете благодарна, че си избрахте истинския мъж. Ги е смел воин, верен рицар и един от най-добрите приятели на краля. Какво повече може да си пожелае една жена?
Лейла хвърли бърз поглед към скъпоценните одежди и тихо въздъхна. През първата им брачна нощ Ги дьо Варен в никакъв случай не се беше държал като варварин. Никой нецивилизован човек не би проявил толкова внимание и нежност към съпругата си. Несигурността отново я загриза. Снощи беше готова да повярва, че е започнала да обича мъжа, когото се беше заклела да мрази. Дали наистина щеше да го напусне, ако й се удадеше удобен случай да избяга?
— Още не сте ни казали коя рокля ще облечете, Лейла.
Гласът на графинята изтръгна младата жена от нерадостните мисли и в същото време я наведе на една идея. Какво ли щеше да стане, ако успееше да убеди Ги дьо Варен, че поради съвършено различния си произход двамата не могат да имат щастлив брак? Сигурно той щеше да се зарадва, че може да я изпрати обратно в Дамаск. Забележката на графинята показваше само, че тя се е предала твърде лесно и прекалено бързо се е пригодила към чуждоземните обичаи. Не, от днес нататък ще се държи другояче. Ще покаже не само на Ги дьо Варен, а и на всички тези варвари наоколо, че е много различна от тях и смята да си остане такава.
— Ще облека яркочервената рокля — отговори твърдо тя.
— Прекрасно. Сигурна съм, че ще ви стои много добре.
Оттук нататък всичко тръгна с луда бързина. Слугините я подсушиха с големите кърпи и й помогнаха да облече новите одежди. Изчеткаха дългата черна коса и я сплетоха на плитка на тила, като я украсиха със сребърни панделки. Когато лейди Бланш понечи да закрепи на челото й късия воал, за да пада от двете страни на лицето й, Лейла поклати решително глава.
— Не така, това не е правилно. В страната, от която идвам, дамите носят воал не само на главата. Обвиват се целите в непрозрачно покривало и скриват лицето си под друго, също така плътно. Така ни повеляват приличието и женската скромност. Никоя почтена жена не би изложила красотата си на показ, както правите вие. Прощавайте, но аз ще довърша тоалета си сама.