— Унищожете ги, тези подлеци!
След това настана хаос. Долф повали Анселмус и стотици деца се нахвърлиха върху него. През тялото на момчето минаваха забързани крачета. Плажът заприлича на разлюляно море. Крясъци, писъци и звук от силни удари изпълваха въздуха. Пронизителен вик на човек в смъртна опасност. Долф се опита да се изправи, но отново бе блъснат и се намери в хладката вода на пет сантиметра дълбочина. Бъркотията продължаваше. Най-сетне той успя да се вдигне на крака. Погледна и не повярва на очите си.
Повечето деца тичаха обратно към стана, няколко момчета бяха вдигнали Николас и го носеха към шатъра. Марике дърпаше Долф за ръката и му викаше нещо, но той не я разбра. Защото на опразващия се плаж недалеч от него съзря мятащо се кълбо от тела. От грамадата на борещите се се надигаха викове от страх, които ставаха все по-слаби, докато накрая замряха напълно. В далечината той видя тримата моряци, които се катереха с отчаяни усилия по склона, следвани от стотици ревящи деца…
Изведнъж кълбото на плажа се разпадна. Долф видя как от него се появи Петер с кръв по ръцете. И Берто, който се завтече към морето и се опита да охлади подутото си око с шепи вода. Видя как децата взеха да се отдръпват, мърморейки, с раздрани дрехи, след което закуцаха към стана. По телата на някои не беше останало почти нищо, плажът бе осеян с разкъсани дрипи. Какво ли, за бога, бяха правили?
Тогава му стана ясно. Сред купчина разпрани парцали лежеше това, което бе останало от Анселмус. Лицето му беше неузнаваемо, крайниците бяха странно разкривени, сякаш нито една кост не си бе на мястото, скалпът бе изтръгнат от черепа. Долф бързо се отвърна, стомахът му се сви и той повърна върху чакъла, докато по бузите му се стичаха сълзи. Бе мразил Анселмус, но краят му го изпълваше с погнуса.
Смъртноблед, той се запъти обратно към лагера, като едва се държеше на крака. Едно от благородничетата му махна с ръка и посочи шатъра. Вътре завари Фрида, която промиваше и превързваше раните на Николас.
— Как е? — попита Долф.
— Не е зле — отвърна Фрида — Само драскотини. Какво всъщност е станало на плажа? Защо са искали да убият Николас? Никому зло не е сторил.
Нейната проста логика трогна момчето. То си спомни с отвращение за разкъсаното тяло на Анселмус.
— Да, Николас не е сторил — каза той с мъка — Грижи се добре за него, Фрида — После забърза навън и събра няколко нагледвачи — Анселмус трябва незабавно да бъде погребан. Не можем да го оставим така на плажа.
Долф избягваше погледа на Петер. Но никога досега не бе разбирал с по-голяма яснота, че веднъж взривена, детската войска можеше да бъде много опасна. Той тайно се надяваше, че пиратите са успели да се отскубнат от малките си преследвачи.
Станът вреше и кипеше. На Долф също му беше черно пред очите и се чувстваше нещастен до смърт. За да уталожи възбудата на децата, той взе да дава заповеди напосоки. Рибарите трябваше да отиват за риба. Извика Берто и му каза:
Не е останало нищо за ядене. Събери си хората и тръгвайте на лов.
— Нареди на Франк да хване кожарите си на работа. Изпрати цели групи момчета и момичета да донесат прясна вода, на други каза да изтъркат казаните, да изплетат постели от сушена морска трева — само и само да имат какво да правят. Те се подчиниха, но продължиха да роптаят.
Какво беше останало от набожната детска войска, която бе тръгнала от Кьолн преди повече от два месеца с песни, молитви и надежди? Седемте хиляди оцелели от похода представляваха повече от когато и да било войска, ала набожността и невинността си явно бяха загубили завинаги. Долф си помисли с тревога: „Все по-трудно ще става човек да ги удържа. След като мечтата за Белия град се разби на ужасни парчета, те са изправени пред нищото. Далеч от дома, без средства за съществуване, на тях не им остава друго освен да крадат, да се бият, да премахват всички пречки по пътя си. Дали това ще са планини, равнини или хора, те ще минат през тях, в буквалния смисъл на думата.“ Ако зависеше от него, веднага щеше да свика на съвет няколкостотин малки водачи и техните помощници, за да решат заедно какво да правят по-нататък. Да се върнат в Германия? Наново през равнината на По, през Алпите? Но този път беше изключено да се съвещават без Николас. А той лежеше ранен в шатъра. Освен това пастирчето нямаше да смее известно време да се покаже. Шатърът, местопребиваване на водачи и благородници, беше един вид свободна зона, където никой нямаше да се осмели да ги безпокои. Но ако излезеше навън… Затова гласът на Долф екна над стана: — Петер, излови рибата от морето! Берто, да донесеш месо! Марта, тръгвай за плодове и корени! Карл трябва ни прясна вода, да напълниш няколко десетки бъчви!