И децата се разпръснаха — мърморещи, недоволни, разочаровани и ожесточени.
След час в стана се втурна триумфално една група. Децата размахваха възбудено някакъв трофей: голям крив нож, взет от единствения капитан, който бяха успели да хванат. Долф не попита какво е станало с него: прекрасно се досещаше. Анселмус бе погребан набързо без церемонии. Фрида и Марике превързваха драскотини и изранени крачета.
Вечерта премина сравнително спокойно. Децата сготвиха и се нахраниха, след което си легнаха рано, изтощени от вълнения. По изключение Долф прекара нощта в шатъра заедно с Марике и благородническите деца. Николас лежеше върху постелята си от суха морска трева и не отронваше нито дума. Йоханис не се показваше, той беше останал при Фрида в болничния лагер, където явно се чувстваше на най-безопасно място.
19. „НЕ ИСКАМЕ ДА СЕ ВРЪЩАМЕ!“
На следващата сутрин Долф се събуди от силни викове. Той излетя от шатъра и за своя най-голяма радост видя Леонардо, дом Тадеус и десетина войници и високопоставени личности от града. От пръв поглед се виждаше, че Леонардо идваше като благодетел.
Той действително бе успял да се добере до градската управа. Там изслушали разказа на студента отначало с недоверие, а после със силен гняв и издали заповед да се претърсват всички кораби, които се канят да напуснат пристанището, за да не може да се откара незаконно от страната нито едно германско дете. След това, разбирайки, че Генуа е обградена от седем хиляди малки, пропаднали кръстоносци, кметът се свързал с епископа, който междувременно бил осведомен от дом Тадеус. Духовникът също бил предприел някои мерки. Свещениците събирали големи количества дрехи, храна и обувки от вярващите — а кой не е бил вярващ през този век? Колите с милостинята трябвало да пристигнат в лагера по обяд.
Но това далеч не бе всичко. Градската управа беше решила да се отърве от децата възможно най-бързо — а това можеше да стане, като им се даде възможност да се върнат вкъщи. Градът бе готов да приеме няколко десетки малчугани, които нямаха домове, където да се завърнат, и желаеха да се хванат на обща работа по стоварищата на пристанището или при някой занаятчия… На пренаселената Генуа нямаше да и бъдат излишни все пак няколко сръчни ръце, бързи крака и храбри сърца. На желаещите да поемат обратно градът обещаваше провизии и въоръжена охрана до Милано. Долф въздъхна от облекчение. Значи можеха да се върнат. Йоханис си проправи бързо път напред.
— Аз ще се заема с организацията на похода обратно — увери той. Но един от големците (възседнал кон) изгледа строго монаха.
— Ти от лъжемонасите ли си, които са подмамили децата към Генуа? — заплашително попита той — Наредил съм да те задържат. Стража, хванете го.
Долф, който схвана половината от думите му, разбра какво става, когато видя, че двама войници тръгват към него. Той се обърна с молба към Леонардо:
— Кажи им да оставят Йоханис на мира. Децата имат нужда от него.
Студентът се зае енергично да увещава големците и най-сетне явно постигна целта си. Наказанието бе намалено до нещо като изгнание и Йоханис го чакаше смъртна присъда, ако се появеше някога на генуезка земя. Ако обаче искаше да придружи децата в похода им на север, тогава можеше да си върви по пътя.
Йоханис кимна и се засмя с огромно облекчение.
— Къде е Анселмус? Или и него искате да си запазите? подигравателно запита Леонардо.
Долф мълчеше потиснато. Петер отговори вместо него:
— Него го разкъсахме на парченца. Гласът му звучеше толкова рязко, че Долф потръпна. А на Леонардо явно му стана забавно.
— Точно това си заслужаваше този подлец. Надявам се, че сте го направили бавно.
След това той доложи на големците, че другият търговец на роби вече е получил справедливото си наказание. Те кимнаха със задоволство, обърнаха се и поеха обратно. Очевидно видът на хилядите занемарени деца не им бе приятен. Леонардо и дом Тадеус останаха в лагера.
— Къде е Хилде? — неочаквано попита Долф, когато се сети, че не я беше видял.
— Херцогът на Генуа се смили над нея и я прибра в дома си — въодушевено съобщи студентът — Следващата пролет ще изпрати вест на баща й, графа на Марбург, и тогава ще се реши по-нататъшната и съдба.