Няколко часа, преди нищо неподозиращите деца да стигнат брега на езерото, съгледвачите на Лудовико му сьобщиха, че голяма военна сила е напуснала Перуджа и се движи към замъка му. От друга страна приближаваха няколкостотин селяни, които нямаха какво да губят и щяха да се борят до последна капка кръв. Построен върху един нос в езерото и защитен от три страни с вода, замъкът на Тразимено бе силен. Но дали щеше да устои на две значителни бойни сили?
Децата му бяха добре дошли. Първите вести за тяхното приближаване почти хвърлиха Лудовико в паника. Още една войска? От три страни ли щяха да го нападнат? Но после му дойде наум, че би могъл да използва невинните деца. Той изпрати няколко войници и капелана си да ги пресрещнат.
Пратениците предадоха поканата на графа с мили думи. Лудовико предлагаше своето гостоприемство на детската войска. Малките можели да разположат бивака си около замъка на носа и да ловят риба, колкото си искат. Попитаха кои са предводителите им? За граф Лудовико щяло да бъде чест да ги приеме в замъка си и щял да се разпореди нищо да не им липсва.
Николас прие Посланието с изненада и радост. Дотогава не му се бе случвало някой могъщ владетел да го кани с такива церемонии. За него, пастирчето, тази покана беше нещо като посвещение в рицарско звание, той се почувства благородник. Изправи се тържествено, намести разкошния си колан и каза: — Предводителят съм аз. А това са моите военачалници.
При тези думи посочи Матилде в нейната хубава рокличка и Смутения Бертолд с пламнало лице. Момчето предпочиташе да остане в лагера, но не можеше да откаже. За него замъците и техните господари бяха смърт, не случайно бе избягал от къщи. Но да каже не… това той не бе правил никога в живота си. На всичко отгоре беше и водач. Пък макар и лош …
След като Леонардо напусна войската в Пиза, трябваше да изберат нов ръководител на ударните отряди. Долф? Не, той не искаше, Рудолф ван Амстелвен не беше побойник. Берто? Той бе най-високият и най-силният. Но не, и той не влизаше в сметката, тъй като не бе благородник. Фредо беше син на рицар, Леонардо — на богат търговец, а и беше учен, но един обикновен бивш крепостник като Берто никога не можеше да стане военачалник, така смятаха децата. И така Бертолд, единственото останало момче с благородническа кръв, получи поръчението да командва нагледвачите — доколкото беше останало нещо от тях… И естествено, той не бе в състояние да го прави. Беше плах, страхлив, при всяка заповед се изчервяваше като роза, позволяваше на разглезената Матилде да го тиранизира и в крайна сметка се стигна дотам, че Берто, неговият подчинен, организира заедно с Долф охраната на войската. Но по звание те си останаха помощници, а Николас и Бертолд — предводители.
Когато чу за поканата на феодала, Долф се замисли дали да не се присъедини към Николас и двете благородничета. Ала Петер го дръпна за ръката.
— Недей, Рудолф. По-добре остани при нас.
— Защо? Иска ми се да разгледам един умбрийски замък отвътре. Сигурно никога повече няма да имам тази възможност. Петер поклати глава.
— Владетелите никога не проявяват дружелюбие без умисъл — отсече той.
— Глупости — рече Долф — Графът е набожен човек и е вдъхновен от нашата свещена мисия. Петер изпръхтя.
— Един италианец? Хайде де…
— Тъкмо хората в тази страна са много набожни — не отстъпваше Долф — Самите те живеят в жалки колиби и мизерни къщурки, а какви църкви строят…!
— Те са хитри — упорстваше Петер. По инат той не отстъпваше на Рудолф ван Амстелвен — Много-много не ги е еня за кръстоносците, освен ако нямат някаква полза. Каква полза ще има този граф от нас ли? Я си задай този въпрос първо сам.
Долф нищо не разбираше. Той повика дом Тадеус на помощ.
— Петер твърди, че не вярва на гостоприемството на този владетел. Вие какво мислите, дом Тадеус?
— Не зная — призна си монахът — Аз едва говоря езика на тази страна, но днес видях неща, които ме безпокоят. Опустошени са цели имения. Опожарени села и плачещи жени … Изпотъпкани ниви, малко стада добитък и почти никакви хора. Като че ли в тази област бушува война. А това не ми се харесва.
— Точно така — прекъсна го Петер — Когато прекосяваш безлюдни и опустошени земи, трябва да си нащрек.
Долф кимна в знак на съгласие. Колкото и да беше жесток на моменти, Петер бе умно момче и Долф знаеше, че може да му вярва сляпо: Ако кажеше, че нещо не е наред, така и се оказваше. Затова Долф остана в бивака и заедно с Петер организира риболова. Берто претърси с дружината си бреговете за водни птици, а Фрида набързо уреди в единия край стан за лечене на изранени крака и други рани. Децата се заловиха с вещина за ежедневната си работа и всичко изглеждаше мирно и тихо. За пръв път от много дни насам щяха да се нахранят до насита. В това време под звуците на фанфари и ударите на барабани бе спуснат мостът пред нозете на Николас, Бертолд и Матилде. Предводителите бяха приети като крале. В рицарската зала им бе устроена празнична гощавка, докато навън, в светлината на залязващото слънце, веселите деца от народа палеха огньове, печаха риба и ядяха пресен хляб, опечен във фурната на замъка. Отново имаше почивка за тях!