Нищо подобно. Това беше Леонардо Фибоначи да Пиза.
Долф го позна едва когато приближи съвсем и спря коня си. Животното бе потънало в пот, по гърдите му беше избила на капки пяна. Леонардо се свлече уморен от седлото. Долф го улови.
— Ох — изпъшка студентът — Ама че пътуване…!
От радост Долф не можеше да говори. Марике също дотърча и се хвърли в обятията на новодошлия. Франк се усмихваше тихо. Децата заприиждаха с весели викове.
— Леонардо е тук! Леонардо се върна!
— Гладен съм — сухо отбеляза пизанецът.
Това не беше проблем. Докато Берто оправяше уморения кон, Марике донесе паничка, пълна с миди, купичка супа от морски животни и два варени краба.
— Както виждам, не живеете зле — проломоти студентът с пълна уста — Но май че доста сте понамалели. Къде се дянаха останалите?
Гласът му звучеше лекомислено, ала очите му шареха неспокойно из стана.
— Загубихме ги по пътя — заразправя Долф — Не можем да минем през някой град, без да останат поне петдесетина. Това повече не бих нарекъл кръстоносен поход. Превърнахме се в професионални скитници — в търсене на бъдеще. Леонардо кимна.
— Защо ни последва? — полюбопитства Долф.
— Ами… просто така — избягна отговора студентът — Пиза взе ужасно да ме отегчава. Баща ми ми избра жена, а на мен не ми хареса. Освен това пак подготвят война, този път срещу Флоренция. И както знаеш, в такива случаи се свикват всички мъже, годни да носят оръжие и за следване не може да става дума. На мен не ми се жени, нито пък ми се бие. Тази зима смятам да отида в двора на Палермо. Крал Фридрих е интелигентен човек и ще му занеса нещо интересно — арабската математика — Той се усмихна на Марике. Мило дете, виждам, че си още здраво и красиво. Но като те целунах, беше солено.
— Това е заради треската — обясни Долф — Солта по кожата намалява ужилванията от комари. А тези ужилвания причиняват треската, разбираш ли?
— Ти откъде знаеш? — Ами, случайно.
— Комарите не са отровни.
— Да, но жилата им — отсече Долф — Те вкарват отрова в кръвта и човек се разболява. Десетки деца загубихме така. Ще се радвам, когато тази нездравословна местност остане зад гърба ни.
— Просто трябва да дойдете с мен в Палермо — подигравателно каза Леонардо — Крал Фридрих явно си пада по придворни със здрав разум — Той отново се огледа — Карл не е ли вече тук? И Фрида не виждам…
— Карл загина в битката при Тразимено. Фрида остана в Перуджа.
— Да, вече чух за боя при Тразимено — кимна Леонардо с явно безразличие — Един приятел на баща ми, търговец от Перуджа, дойде на гости и ни разказа цялата ужасяваща история. Спомена, че е бил убит и водачът на детския кръстоносен поход.
— Да, бедният Николас — въздъхна Франк — Бог да го прости.
Леонардо не каза нищо, сложи още една хапка в устата си и се загледа над огъня в Рудолф. „Помислил си е, че съм бил аз — сепна се изведнъж момчето — Дали ни е последвал затова? Заради … заради … Марике?“
— Ужасно беше — заразправя Марике — Като започна боят на носа, видях как Рудолф попадна под копитата на един кон и изпищях, защото си помислих, че е умрял. Спуснах се към него, но Петер ме хвана и ме измъкна от бъркотията. Бях бясна и му издрах бузата, защото исках да отида при Рудолф. Но той не ме пусна, докато не ме завлече в гората и по нататък…Петер се взираше в огъня и мълчеше.
— Не му се сърди, Марике — побърза да каже Долф. Той ти спаси живота. Аз съм му благодарен за това.
— Не исках да ме спасяват — сопна се Марике — исках да те открия. Видях, че падна…
— Това нищо не значи — отсече изведнъж Петер. Рудолф е неуязвим. Той просто се спъна.
— И макар да съм неуязвим, още си нося белезите и три дена бях схванат като дърво — засмя се Долф — Всичко ме болеше. Но никога не ще забравя, че Петер изнесе на безопасно място Марике.
— Ти ме изведе от замъка на Шарниц — рязко каза Петер — Сега сме квит.
— Във всеки случай се радвам, че ви намирам невредими — сериозно отбеляза Леонардо.
— Но без Николас — тъжно въздъхна Марике — Бертолд и Матилде също бяха убити. А спомняш ли си Лена, онова момиче, дето стреляше толкова добре? И тя загина. И Карл, и Виголд, и Фридрих … всички са мъртви.
— И малкият Тис ли?
Пращи от енергия и е все така възторжен. За нищо друго не говори освен за сарацините и Ерусалим.