— Воловете бяха уморени — намеси се накиченото момиче.
— Долината тук се разширява и има място за всички — защищаваше се Николас.
— Да, но е мочуреста и ветровита. Снощи много деца са се простудили и утре ще се разболеят. Какво се прави за тях? Кой се грижи за тях, кой им дава топъл билков чай, кой поддържа огъня, за да им е топло?
Лека-полека Долф загубваше самообладание. Гневът му напираше.
— Слушай, Николас. Бог може да изпрати на детската войска много изпитания, но не за да я унищожи. — Ние, като предводители на този кръстоносен поход, имаме задачата децата да оцелеят и да се появят пред портите на Ерусалим в пълния си брой. Бог е избрал не само теб, Николас, но и всички нас! И щом Бог иска нещо от нас, трябва да го свършим, колкото може по-хубаво. В момента нещата съвсем не вървят на добре. Всеки ден мрат деца от глад, жажда и умора. А сме още в началото… Не може това да е Божията воля, Николас. Без съмнение, Бог ще ни накара да страдаме, но той иска да си помагаме един друг и да доведем докрай делото, което ни е възложил. Затова трябва да се организираме по-добре. Затова трябва да използуваме възможностите си, всеки от нас. За прослава на Господа. — Амин — рече момченцето до него. „Ама че работа, говоря като поп по телевизията — засрами се пред себе си Долф — Откъде ми дойде наум тази проповед? Да не би и на мен да ми е завъртял главата кръстоносният поход? Хем знам, че нищо няма да излезе…“ Но той забеляза, че речта му бе направила дълбоко впечатление. Момченцето до него въодушевено изръкопляска, прекръсти се и накрая прегърна Долф.
— Ти си достоен син на своя благороден баща — радостно възкликна то.
Двамата монаси седяха неподвижно. Дом Анселмус не откъсваше пронизващия си поглед от странното момче. Ала кръглото лице на Йоханис се разля в топла усмивка.
— Рудолф ван Амстелвен, мисля, че ти си ценно откритие за нас — рече сърдечно той — Може ли да чуя някои твои предложения? Долф вече бе обмислил през деня и плана си.
— Най-напред трябва да разделим децата на групи, всяка със своя задача. Участниците са толкова много, че това няма да бъде трудно — Той взе да брои на пръсти — На първо място ще са ни нужни нагледвачи. За тази цел може да подберем най-големите момчета и момичета, които ще трябва да си намерят някакво оръжие — например сопа. Те ще отговарят за безопасността на децата. Задачата им ще е да ни бранят денонощно от нападения и да следят за реда сред малките. Освен това ще ни трябват големи дружини ловци, които ще осигуряват достатъчно количество прясно месо. Както вече това е бракониерство Долф посочи шиша — А откъде са тези диви патици?
— Каролус ги уби — каза Николас. Момченцето до Долф кимна гордо и посочи към шатъра. Край отвора беше подпрян собственоръчно направеният му лък до него колчан със стрели. — Улучвам птица в полет — радостно каза то — И без сокол мога да ловувам. — А това не е ли бракониерство? — Може би … — Николас сви рамене. Темата явно започваше да му досажда.
— Значи, ти твърдиш — сърдито продължи Долф — че дивечът в полята и горите, през които минаваме, е под закрила?
— Под закрила ли? Отново имаше опасност от недоразумения поради различието в езика.
— Дивечът принадлежи на господарите, през чиито владения минаваме. Само те имат право да ловуват там. Нима искаш светите деца да посегнат на яребиците и сръндаците на някой велик господар?
— Да, точно това искам — изръмжа Долф и се обърна към малкия стрелец — Ти какво ще кажеш, Каролус? Малчуганът подскочи от радост.
— Аз ще подбера ловните дружини — извика той — Ще ги науча да правят стрели и лъкове. И как само ще ловуваме, ще видите! Дори където е забранено. Защото Рудолф ван Амстелвен има право: децата трябва да ядат.
— Благородник-бракониер — провикна се едно от изтънчените деца.
— Това не е бракониерство, това е Божията воля — изкрещя Каролус. Останалите не смееха да се обадят.
— Освен това аз съм кралят и имам свещеното право да свикам ловна дружина. Нали, Рудолф? Долф не схвана напълно думите на Каролус, но кимна, защото момчето му бе много симпатично. А ако се окажеше, че може да лови дивеч за детската войска, щеше да е прекрасно. Независимо дали беше законно или противозаконно — гладът не признаваше никакви закони.
Ще ни са нужни и рибарски дружини — каза той — Видях, че някои деца плуват добре, други имат мрежи. Но в тия дружини трябва да влизат само плувци, за другите е твърде опасно — Долф се обърна към Франк — Ще може ли Петер да събере рибарите?