И Долф отново осъзна, че никога нямаше да разбере хората на средновековието.
Заедно с Леонардо и полузаспалия Франк той се върна при огъня си. Само Петер бодърстваше и вярно пазеше другите. Франк му разказа накратко за какво бяха говорили.
В това време Долф се готвеше също да си легне. Той се опъна върху твърдата земя до Леонардо и тихо го попита.
— Как така се появи изведнъж там, приятелю? Проследи ли ме?
— Ами — измърмори студентът, привидно безучастно — Просто предохранителни мерки. Щом видях, че двамата с Франк тръгнахте и лицата ви сякаш казваха „сега ще им дадем да се разберат на тия“, разбрах, че здравата може да си изпатите. Сметнах за най-добре да се навъртам покрай вас. А иначе какво мислиш за двамата монаси? Глупаци — отвърна Долф, без да се замисли. Леонардо си търсеше по-меко местенце за гърба. Докато се местеше насам-натам, той прошепна:
— Не са глупаци, Рудолф. Най-вече Анселмус… Обаче се правят на монаси.
— Сигурен ли си? — почти извика момчето.
— Ш-ш-т, не толкова високо. Да, сигурен съм. Още вчера го забелязах. Нещо тук не е наред. Какво смятат да правят тия хора с детския кръстоносен поход?
— Да завладеят Ерусалим.
— Е, да, така казват — изломоти Леонардо. Долф се зарадва, че не е единственият, който има някакви съмнения.
— Защо смяташ, че не са истински монаси?
— Учудих се, че те оставиха да се изприкажеш — отвърна Леонардо унесено — че не скочиха и не те обвиниха в еретичество.
— А аз тъкмо си мислех колко набожно слово съм държал — невинно каза Долф. Леонардо се усмихна, той беше направо потресен.
— Рудолф, момчето ми, за пръв път през живота си чувам да се говорят такива необикновени неща, както тази нощ. Ти си едно необуздано, будно момче и не мога да си обясня откъде си насъбрал толкова знания и опит на тази възраст. Но че си еретик, еретик си и на твое място щях да бъда малко по-предпазлив. Долф изпъшка. Това беше вярно: колкото и да се стараеше, не можеше да се оправи с богоугодните чувства на тринайсети век.
— Ама аз най-искрено се опитах да спомена неща, които те също твърдят, за божиите заповеди, например — заоправдава се той. Студентът се надигна и сериозно изгледа Долф.
— А вярваш ли това, което говореше там, Рудолф? Момчето почувства как се изчервява. За щастие огънят едва мъждукаше и италианецът не можеше да го види.
— Ти вярваш толкова, колкото и аз, Рудолф, с други думи, не вярваш. Доста съм странствал, доста свят съм видял. Мисля, че Николас също е честно момче, но двамата мошеници с откраднатите раса и смирените лица го използват. Те не са духовници. Разбрах го още в момента, когато не възпряха думите ти. Това не беше нормално. И най-тъпият поп би ти затворил устата. А как постъпиха те? Изслушаха предложенията ти с най-голямо внимание. Явно имат някаква изгода закарат до Генуа колкото е възможно повече деца. Защо? Задавал ли си си този въпрос, Рудолф?
— Да — веднага отвърна Долф.
— Добре. Тогава знаеш защо трябва да си предпазлив и за какво да внимаваш. Леонардо отново реши да спи, но Долф го бутна по ръката.
— Вярваш ли, че морето ще се отвори пред нас, приятелю?
— Хм.
— Вярваш ли в чудеса?
— Понякога — Леонардо отново се понадигна — Ето, ти си едно чудо. Тъкмо когато щях да бъда повален от двама пладнешки разбойници, ти падна като от небето, избави ме и ми разкри невероятната наука за арабските цифри. А после — изведнъж двамата открихме, че сме попаднали сред детския кръстоносен поход и отново се случи чудо: чужденецът, появил се неочаквано в деня на св. Ян, се представи за водач с повече разум и страннически опит от всички така наречени предводители, взети заедно. И ме питаш дали вярвам в чудеса? Та аз само това виждам около себе си. Долф се поусмихна, Леонардо също.
— Лека нощ. След пет минути и двамата вече спяха.
5. ОПАСЕН ЛОВ НА ДИВИ СВИНЕ
След тази вечер положението на детската войска в блатистото поле южно от Шпайер се подобри. Всяка сутрин след молитвата и краткото слово на дом Анселмус, който напомняше на децата с каква цел са тръгнали на път, Долф, Леонардо, Франк, Петер, Фредо и Каролус започваха да определят групите. През първите дни все още цареше някаква бъркотия, но полека-лека взе да настъпва ред. Най-тежко болните, които вече щяха да бъдат под непрекъснат надзор, бяха прибрани в покритата каруца. Хилде, малката кралица на Ерусалим, се грижеше за тяхното лечение. Не само защото много и се искаше да се вози. В манастира, в който бе възпитана, тя беше учила как да гледа болни и сега се радваше, че и е отредена такава човеколюбива работа. На собствена отговорност избра още няколко момичета, които можеха да и помагат, и им показа как да варят билкови чайове, средства за усилване и храна за болни. Превързочни материали нямаха, но децата сами ги приготвяха. Долф беше удивен от странния начин, по който вършеха това.