Няколко момичета изплитаха широки ленти от жилава трева, навиваха ги на руло и ги слагаха настрана. Кървящите рани първо се покриваха е тънък слой прясна трева, сдъвкана и примесена със слюнка: тя спираше кървенето и предотвратяваше инфектирането. Естествено, само здрави деца можеха да дъвчат тревата. Около тази лапа се увиваше ивица „бинт“ и се завързваше. И толкова. За изненада на Долф имаше много малко случаи на отравяне на кръвта. Слюнката на здравия човек явно съдържаше силни защитни вещества. Скоро Долф се убеди, че спокойно можеше да повери на Хилде фон Марбург организацията на дружината болногледачи. Да дава заповеди и да взема решения — това и беше в кръвта. Николас също нямаше да върви, защото някой трябваше все пак да кара каруцата. Но когато и двамата монаси понечиха да се качат, Долф се противопостави.
— Как е възможно да не искате да споделите изпитанията на децата? — извика той така силно, че да го чуе всеки, който не беше прекалено далеч от него. За да не загубят влиянието си над орляците от деца, на двамата не им оставаше нищо друго, освен да вървят край каруцата. От погледа, който дом Анселмус му хвърли, Долф разбра, че си е спечелил опасен враг. Това малко го интересуваше. Прекалено много работа имаше, за да се занимава с мними монаси.
Фредо, синът на воюващ рицар, знаеше точно как да организира отбранителните сили. Долф тайно ги наричаше „ударни отряди“. Те ревностно се заеха да фабрикуват стрели, лъкове и боздугани. Каролус ги учеше да стрелят, а Леонардо им показваше как да размахват боздугана, за да го запратят точно в целта. Тези войнствени деца охраняваха нощем големия лагер по краищата му, като се сменяха на два часа.
През деня човек можеше да ги види навсякъде по протежение на километричната върволица, където те разтърваваха каращи се, пазеха челото и опашката на колоната и държаха на разстояние дивите животни. Тези диви животни бяха понякога и хора. Зли селяни, които се бояха децата да не им изпотъпчат или плячкосат нивите. Обеднели благородници, които се опитваха да подмамят някои деца да напуснат редиците, за да ги продадат или използват като работна ръка. Отвратителна сган, която се мъчеше да се смеси с децата, с кой знае какви лоши намерения. Ударните отряди държаха на разстояние всички тези хора и малките се чувстваха повече в безопасност. Въоръжените малчугани не бяха чак съкровища. От време на време някой от тях проявяваше склонност да тиранизира малките деца. Но всички знаеха, че могат да се оплачат на Леонардо и че той веднага ще прекрати тези опити.
Без да се стреми съзнателно, Долф, подпомаган от студента, се оказа действителния предводител на детския кръстоносен поход. Защото носеше от двадесети век нещо напълно непознато на по-голямата част от тези деца: чувство за отговорност. Социално съзнание. Той, рожбата на своето столетие, беше захранен с тези неща още с майчиното мляко.
За него всички бяха еднакви. Не правеше разлика между деца на крепостни деца с благородническа кръв, деца на свободни граждани или бездомници. Той оценяваше всяко дете според собствените му достойнства и възможности и който притежаваше определени заложби за дадена работа, можеше да бъде сигурен, че тази работа ще бъде дадена на него. Така Петер, който през целия си живот не бе представлявал нищо друго освен жалък роб, сега стана всепризнат водач на рибарската дружина. Той показваше на останалите как да плетат мрежи, как да различават издайническите течения във водата и по тях да познават къде се крие рибата. Рибарчетата бяха все деца, които умеят да плуват, и тъй като осигуряваха голяма част от ежедневната храна, останалите се отнасяха с уважение към тях.
Каролус, главният ловец, си избра за най-близки сътрудници Еверард и силния Берто и изпълнен с въодушевление, обучаваше своята ловна дружина. Тези малчугани също вършеха добра работа. Те разбираха, че това, което правеха, можеше да бъде обявено за бракониерство (престъпление, наказващо се със смърт по онова време), и гледаха на всяка цена да избягват срещите с ловните дружини на благородниците. Естествено, това не винаги им се удаваше. Случваше се да попаднат на някой разгневен горски пазач, на зли селяни или на разярен благородник. Тогава трябваше да бягат, колкото им държат краката. Или се налагаше малкият Каролус да употребява цялото си красноречие и всичките си познания за дворцовия живот, за да разясни на побеснелите господари, че Бог е дал на детската войска правото да се храни с всичко, което предлага природата. За кратко време малките ловци захитряха и тъй като непрекъснато се движеха напред и никога не бракониерстваха повече от един път в едни и същи владения, те съумяваха да се изплъзнат от ръцете на Наказателните експедиции и дебнещите горски пазачи.