От главата на Долф не излизаше мисълта, че след няколко седмици ще стигнат суровата планинска земя, и момчето гледаше с ужас босите, изранени, окървавени крачета. Той спомена за това на Франк. Синът на кожаря веднага разбра какво се иска от него. Всяка вечер плячката на Каролусовия ловен отряд се одираше. Меките заешки, порови, сърнешки и еленови кожи се събираха. Щом се стъмнеше, стотици трудолюбиви момчета и момичета се залавяха да ги щавят и омекотяват. След това ги разкрояваха и съшиваха. Трудна работа, тъй като детската войска притежаваше малко уреди. Но колко изобретателни бяха те, тези дечица! Няколко момичета се занимаваха само с изработването на тънки и здрави въженца от жилави треви. За какво ли не се из ползваха те: за рибарски мрежи, за направата на обувки, за ушиването на дрехи. Употребяваше се и лико, подсилено с кожа. Не след дълго към това се прибавиха и обувки, подходящи за силно изранени крака.
Освен храната, която ловджийските и рибарските дружини успяваха да отмъкнат, децата получаваха много неща от жителите на селата и градовете. Въпреки лошите връзки, през средновековието новините и слуховете се разпространяваха бързо. Съдбата на град Шпайер бе вече известна на разстояние от осемдесет километра в околността. Всеки знаеше как отначало гражданите на богатия град се бяха отнесли егоистично към детската войска и как Бог им бе изпратил още същата нощ небесния огън, за да ги накаже за коравосърдечието им. Единствено на пламенните молитви за милост на децата трябваше да се благодарят шпайерчани, задето беше опожарена само част от града им.
Тази новина бе направила дълбоко впечатление навред. Още щом безкрайният поток от деца се появеше някъде, граждани, селяни и търговци бързаха да откупят с храна отмъщението на небето. Ударният отряд на Фредо следеше всичко, което получаваха, да се съхранява грижливо до вечерта. На децата бе позволено да ядат хляб само по време на обедната почивка. Да запазиш нещо за себе си, това се заклеймяваше като „грях“.
— Защото — казваше Долф — всички ние имаме да извървим един и същ път и всички ние имаме една и съща цел, това ни прави равни. Който си присвои повече, отколкото му се полага, съгрешава спрямо свещената детска войска и не е достоен да види Ерусалим. И те, децата, го разбираха. Така те напредваха покрай Рейн към Страсбург. Естествено, имаше и трудни дни, когато слънцето се скриваше зад гъсти дъждовни облаци, над хълмовете духаше пронизващ вятър, водите на реката бушуваха и риболовът ставаше опасен за живота. В такива дни лошо облечените деца страдаха от влага и студ. Броят на болните нарастваше обезпокоително Когато краката им цапаха в калта и по два дена не можеха да изсушат прогизналите си дрехи, когато огньовете за готвене се поддържаха с дърва, от които капеше вода, понякога на човек му беше трудно да повярва в смисъла на всички тези мъки. Но тогава винаги се появяваше Каролус с ботушите си от еленова кожа, с красивата си мантия и сребърен колан! И през най-черните дни малкият крал изглеждаше зареден с електрическа енергия. Човек можеше да го види навсякъде в колоната. Той сигурно изминаваше двойно по-дълъг път, като младо куче. Изпитваше състрадание към плачещите и треперещи деца, към болните им крака и раздиращите се от кашлица телца. Отстъпи мантията си на едно дете, което едва гледаше от страдание. От тънки клонки и дълги стръкове трева изплете сръчно нещо като чадър, който четири деца можеха едновременно да носят над главите си и да се поприкриват от леещия се дъжд.
Останалите го наблюдаваха как върши това и също започнаха да пробват. Видът на безбройните момчета и момичета, които държаха чадърите си четири по четири и газеха в локвите с весели песни, накара Долф да избухне в буен смях. Ала с това Каролус му стана още по-скъп. В един сух, но студен ден, когато тръгна на лов със своята дружина, малкият крал откри в гората три овце, откъснали се от стадото. Той ги опази да не ги убият и триумфално ги въведе в лагера.