— Ще умрат ли?
— Това е в Божията власт. Силните може би ще оживеят, а и за добре гледаните има някаква вероятност.
— Ще направя всичко възможно — промълви Хилде. Накитите и висяха на шията като вързоп слама. Имаше уморен вид. Колко ли време се бе занимавала днес с повръщащи и бълнуващи деца?
— Не слизай от каруцата, Хилде — каза Долф — И ти, Фрида. Не наближавайте останалите. Ще сложа постове, за да не идва никой до каруцата. Болестта е заразна.
— Няма ли да се заразим и ние? — изплашено попита Фрида.
— Не, не вярвам — отвърна монахът — Скарлатината хваща само малки деца — почти никога по-големите.
— Трябва незабавно да взема мерки — извика Долф и скочи от каруцата. Вече се задаваха момчета с дърва за горене.
— Отче, кажи им да не идват тук — помоли момчето. Главата му беше пламнала.
— А къде да носят тези дърва?
— В града, при хлебаря Гардулф. Тази нощ той ще ни опече хляб. Уговорил съм със стражата да ни пуснат с дървата. През Западната порта.
— Ще бъде сторено. Монахът остави Долф и пресрещна момчетата. Рудолф го проследи с поглед, видя как събра носачите и се отправи с тях към града. После се обърна с облекчение към Хилде.
— Ще кажа да преместят каруцата. Чакай тук и не пускай никого.
Той се отдалечи и най-напред издири Леонардо. Задъхано обясни на приятеля си какво се е случило. Дойде и Фредо. Сега всичко стана много бързо. Изкараха каруцата с болните извън стана и я скриха в една горичка. На подходящо разстояние от нея поставиха на стража момчета с тояги. В това време Леонардо и Петер оглеждаха спящите деца. Щом видеха червено личице или чуеха, че някой се оплаква от болки в гърлото (защото явно така започваше), те отделяха детето при друг огън, който също бе строго охраняван. След като изолираха по този начин съмнителните случаи, Леонардо се разпореди да донесат силен билков чай за малките. За половин час той предаде в каруцата с болните шестима пациентчета, които показваха явни признаци, че са заразени.
— А групичката край огъня не трябва да изпускаме, из очи каза студентът на Долф.
— Предоставям тази работа на теб — отвърна момичето. Аз трябва да вървя в града. Обещах на хлебаря да му помогна.
— Той няма ли малки деца? — сети се Леонардо. Долф се сепна, изведнъж си спомни за четирите огнени главици с лунички, рижи коси и зелени очи.
— Първо ще се обеззаразя — извика момчето и се втурна към реката. Изпразни джобовете си, съблече се и се гмурна в ледената, черна вода. Тя щипеше лицето му, раменете и ръцете, но той се почувства страшно освежен. След това многократно прекара дрехите си през водата, изцеди ги възможно най-добре и отново ги облече мокри. Бррр! Натъпка пак джобовете си и побягна с все сили. И така, пъхтейки и пръхтейки, Долф пристигна пред Западната порта. Отначало стражът не искаше да го пусне.
— Къде е колата, за която говореше? — измърмори той недоверчиво — Вместо нея минаха най-малко петдесет момчета с вързопи клони на гърба.
— Пусна ли ги? — уплаши се Долф.
— Да, при условие, че ще се върнат веднага щом оставят дървата. Така и направиха. С тях имаше и един монах, иначе сигурно нямаше да ги пусна.
— Ти си честен човек — каза Долф — Бих искал да ти се отплатя. Почакай. И той веднага откри нещо интересно в джобовете си. Какво може да носи едно момче на петнадесет години? Най-невероятни неща. Долф намери парченце въже, полуразтопен бонбон, една мръсна носна кърпа, смачкано пакетче с дъвки, кутийка кибрит и за свое най-голямо учудване — пластмасова кукличка, голяма колкото палец. Не можа да си спомни откъде имаше този смешен предмет, но го извади от джоба си със замах и го сложи в ръката на слисания страж.
— Пази го като очите си, добри човече — заяви той тържествено — Това е образът на… свети Ян и ще ти бъде добър закрилник. Така Долф бе пуснат в града. Той с мъка откри улицата на пекарите в притихналия, тъмен град. Най-накрая, неочаквано, се озова пред хлебарницата на Гардулф. През капаците на прозорците проникваше светлина. Момчето почука с облекчение.
— А, ето те и тебе. Къде се бави досега? — изръмжа хлебарят, който лично му отвори вратата.
— Съжалявам. В стана имах малко трудности — каза Долф и забрави да се държи като млад благородник.
— Какво ти е на дрехите?
— Паднах във водата. Клатейки глава, Гардулф тръгна пред него към хлебарницата и за своя най-голяма радост, Долф видя вътре Франк усърдно да меси тесто. Чираците също бяха станали и работеха старателно.
— Поостанах малко да помогна нещо — простичко каза Франк.