9. НАРОДНИЯТ СЪД
Когато се завърнаха в лагера, Каролус и неговите ловци свариха някаква необичайна тишина. Момичетата бъркаха мълчаливо в казаните. Други нареждаха на купчини сушена и пушена риба и я връзваха на връзки със здрава конопена връв. Дори най-малките не продумваха. Играеха с кукли от шишарки, с пръчици и клонки, с всичко, което обикновено използваха като играчки, но не викаха, не се боричкаха…
— Какво става тук — запита Каролус обезпокоен — Гледате, сякаш сте на погребение. Децата плахо мълчаха. Каролус се засегна. В други дни завръщането на ловците вдигаше на крак целия лагер. Всички се вълнуваха, дивяха се. На малкия крал това му липсваше силно. Каролус сърдито метна плячката си на земята и тръгна да търси Рудолф. Той сигурно щеше да може да му обясни какво означаваше потиснатото настроение тук. Но никъде не виждаше издължената фигура на приятеля си, никъде не чуваше заповедите на познатия му глас. В далечината съзря събрани на купчина деца. Запъти се ядосан към тях.
— Какво се е случило? Някакво нещастие ли? Някой има нужда от помощ ли? Децата се отдръпнаха и Каролус видя този, когото търсеше. Сам самичък, а наоколо му бе оставено широко празно пространство. Рудолф явно се молеше. Бе навел глава, без да поглежда ни нагоре, ни встрани. Дори когато пред него се изправи Каролус с дребната си, крехка фигурка и извика.
— Рудолф ван Амстелвен! Гледай краля, когато ти говори. Какво се е случило? И в същия миг той забрави за достойнството си, коленичи, сграбчи ръцете на Долф и уплашено прошепна:
— Нали не си болен? О, Рудолф, остани при нас, чуваш ли! Долф вдигна глава.
— Каролус…
— Какво се е случило? Някой да не е нападнал стана? Да не си ранен? Кажи нещо, де!
— Към мен е отправено обвинение, Каролус. Довечера дом Анселмус ще доказва, че съм еретик и слуга на дявола.
— Ти, най-верният ми васал, най-добрият ми приятел? — извика Каролус. Той започна да ръкомаха и възбудено да подскача — Това не бива да става. Аз, кралят на Ерусалим, няма да го допусна. Ама че смешно обвинение. От кого идва? Ще заповядам да го нарежат на парчета, в тъмница да го хвърлят! На колене ще моли за милост. Кажи, кой дръзна да те обвини?
— Николас. По средата на танца си Каролус застина на един крак и онемя. Бавно затвори уста, отпусна вдигнатия си крак и се опита да смели новината. След това решително поклати глава.
— Това е недоразумение. Напълно е възможно някое глупаво момче, което случайно се казва Николас, да те е обвинило, но това не значи да си го слагаш на сърцето. Тук е пълно с празноглавци. Понякога говорят най-невероятни неща и измислят най-неочаквани лудории … Това е детска игра, Рудолф. Долф поклати глава.
— Тук има само един Николас, който смее да ми излезе насреща.
— Нашият Николас ли?
— Че кой друг?
— Но това е невъзможно, това е лудост. Такова невероятно нещо през живота си не съм чувал. Докато съм на лов, те да сеят раздори зад гърба ми… няма да го позволя. Напетият Каролус изхвърча като стрела от някой от собствените си лъкове, за да търси обяснение в шатъра. Долф се засмя и го проследи с поглед. Ако в стана имаше дете, което той да обичаше повече от Марике, това бе малкият Каролус, лудетината със златното сърце. Но Долф знаеше също, че при сериозни конфликти малкият ловец беше безсилен. Той можеше да се прави на кралче изненадващо добре, беше бърз, сръчен и изобретателен и всички му се възхищаваха. Но Каролус бе твърде смешен, за да се гледа сериозно на него. Той беше едно красиво облечено клоунче, един слънчев палячо. За Анселмус малкият крал бе неравностоен. Той само щеше да вдигне рамене и да си кара, както си знае. Рибарите се върнаха с Леонардо и дом Тадеус. Те не свариха предишната тишина в стана, тъй като от потока си бяха дошли гладни и кожарите. Новината за предстоящия процес ги бе развълнувала силно. Франк произнасяше огнена реч пред отряда си и размахваше ножа, който му бе дал Долф. Петер събра рибарите, за да протестират незабавно срещу обвинението. Малко след това се върнаха част от ударния отряд, много момичета с кошници, пълни с горски плодове, грудки и билки, и Марике, която веднага се завтече към Долф, но бе спряна от дом Тадеус.