— Благодариш на Господ ли? Че кога? Повече от четири седмици си сред нас. Малцина са забелязали да се молиш. Виждал съм те как минаваш край църкви и параклиси, без дори да се прекръстиш! Рудолф ван Амстелвен, тези осем хиляди деца могат да потвърдят, че ти си безбожник! Долф нямаше намерение да отрича явни факти. Той извика:
— Никога не съм служил на Бог с показност. Служил съм му със сърцето си.
— Добре казано, сине — сърдечно кимна дом Йоханис. Но децата вече не подкрепяха Долф с възгласите си и той взе да се чувства несигурен.
— Нямал си време да се молиш, а? — изръмжа Анселмус — Много беше зает да се правиш на велик господар, нали? Долф тропна с крак.
— Ти си дребнав — провикна се той — Какво значение може да има за теб или за децата откъде съм и по колко пъти на ден се кръстя? Това си е моя работа! Тук става въпрос дали съм сторил някакво зло на децата, да или не. А аз не съм! — Той се обърна и разпери ръце — Деца, удрял ли съм ви с камшик, бил ли съм ви, ритал ли съм ви, ругал ли съм ви?
— Не, не, не — разпалено ревнаха те. Долф пак бе победителят, великият герой на детската войска.
— Дадох ли ви да ядете?
— Да, да, да — надигна се всеобщ вик. — Кой се грижеше за болните, кой прогони скарлатината, кой закриляше малките и слабите?
— Рудолф ван Амстелвен! — изкрещяха те с все сила — Да живее Рудолф! „Спечелих“ — с облекчение си помнели момчето. Но и този път се излъга.
— Тихо! — изрева Анселмус. Зарадвани, че представлението не е свършило и спорът ще продължа, децата утихнаха веднага. Монахът пое дълбоко въздух и заговори с пронизнтелен глас: — Мили деца, ще ви разкажа какво всъщност вършеше Рудолф ван Амстелвен под предлог, че нека да ви помогне. С дяволска хитрост той се опята да ни отклони от правилния път. Налагаше ви престой след престой. Защото не нека да стигнем до Ерусалим. Разпространяваше зли духове и насъска приятелите си срещу Николас. Открито заявяваше, че Николас не е Божи избраник. Той каза, че морето нямало да се отдръпне пред Николас, а вълните щели да погълнат цялата детска войска. Деца, послушайте ме, послушайте вашия благословен от Бога съветник. Искате ли да отидете в Ерусалим, в Белия град, осквернен от дяволските сарацини?
— Да! — викнаха децата — Искаме!
— Как да накажем този, който се опитва да ни отклони от свещената ни мисия?
— Пребийте го. Пратете го на кладата. Хвърлете го в езерото с вързани ръце. Опечете го на бавен огън…Децата бяха неизчерпаеми в измислянето на мъчения и екзекуции. Да се разпъне на колело, да се обеси, да се хвърли в пропаст, да се разчекнех волове… Колко изобретателни бяха само! Не мислеха ли? Нима искаха да унищожат другаря си, когото само преди минута бяха подкрепили с възгласите си? Долф нищо не разбираше. Изби го пот и краката му се подкосиха. Той замаха лудо с ръце:
— Докажи го! Докажи, че искам да попреча на детската войска да стигне до Ерусалим! Гласът му почти се губеше във врявата наоколо. Но избухването на децата всъщност не означаваше нищо. Те просто отговаряха на зададения им въпрос. Изразяваха какво мислят за всеки, който се опитваше да осуети твърдото им намерение да отидат в Ерусалим. Гневът им не бе насочен срещу Рудолф ван Амстелвен, но момчето не ги разбра. Ударът от това, което той считаше за неблагодарност, бе прекалено силен. Сега вече не воюваше за тяхното добро, а за собствената си кожа.
— Докажи го — надвика Долф останалите — Това са само думи, които нищо не значат за нас. Не е трудно да обвиниш някого, но дай доказателства.
— Имай търпение — изсъска Анселмус, който бе разбрал всичко. В средновековието хората не бързаха, когато ставаше дума за нещо толкова важно като народния съд — Ще го докажа. Слушайте, деца, слушайте ме. Междувременно нагледвачите и дружините на Франк и Петер бяха поуспокоили разбеснелите се деца. Те зачакаха с интерес по-нататъшния ход на процеса — Рудолф ван Амстелвен, кажи ми истината — започна Анселмус, щом наоколо отново утихна — Не опече ли стотици хлябове за една нощ с помощта на сатаната?
— Хлябовете опече Гардулф от Ротвайл. Помагахме му аз, приятелите ми и неговите чираци. За тези хлябове платих скъпо и прескъпо с всичките холандски пари, които ми бяха останали.
— Откъде намери толкова пари, та да платиш осемстотин хляба? Долф презрително сви рамене.
— Кой студент от добро потекло би тръгнал на такъв дълъг път, от Холандия за Болоня, без да вземе достатъчно пари със себе си? Баща ми е богат човек…Тези думи произведоха върху децата точно впечатлението, което момчето бе очаквало.
— Гардулф, хлебарят, е познат в Ротвайл като безверник — изкрещя Анселмус — И името му е такова. — Глупости — извика Долф — Гардулф е толкова безверник, колкото и вие, дом Анселмус. Човекът е от ирландски произход. А би трябвало да знаете, че Ирландия е крепост на християнската вяра и не друг, а ирландците са разпространили тази вяра в Европа преди няколко, века. Би трябвало да знаете, че този народ е основал десетки разкошни манастири, от които е започнал победоносният поход на християнството в земите на франките и германите. Ако това не е известно, значи сте по-глупав, отколкото си мислех.