— Хайде, млъкнете. Дом Тадеус ще говори. Редицата от момчета с факли бе прекъсната. Те също бяха излезли напред, за да защитят Долф с горящите си главни. Ала виковете на дом Тадеус ги накараха да отстъпят. Децата се поуспокоиха и потънаха в очакване. Но продължаваха да бъдат нащрек с изпънати телца, сякаш готови всеки миг да връхлетят едно връз друго. Каролус подскачаше върху скалата и също крещеше:
— Тишина, тишина! Нека чуем какво има да ни каже дом Тадеус. Бенедектинецът все още стоеше с вдигнати ръце в призрачната светлина на кръга, непосредствено до Долф. Той заповяда на Леонардо, Франк и Петер да се поотдръпнат, което те сториха бавно и не без съпротива. Но го сториха. Тогава Тадеус хвана момчето за ръката и го дръпна напред до самата скала. Изправен, Анселмус изсъска:
— Не чу ли присъдата на Николас, брате Тадеус? Тя е изречена и трябва само да бъде изпълнена. Защо идваш да се месиш и ти? Дом Тадеус свали качулката си и светлината заигра по обръснатия му череп.
— Слепци — заговори той високо и бавно — Глупци и слепци сте вие! Не отличавате ли Божия пратеник още щом го зърнете? Защото това е той, същият, Рудолф ван Амстелвен. Той ни е пратен от небето, за да се погрижи детската войска да стигне здрава и читава в Обетованата земя. Когато видя, че Николас не е дорасъл за великата задача да храни и закриля хиляди деца, Бог изпрати на войската още един свой избраник: Рудолф ван Амстелвен. С единственото поръчение да се грижи за здравето на Божите деца. Нима Рудолф не се залови за тази работа с усърдие и изпълнено с любов сърце? Когато, ожесточен от невинността на децата, лукавият им изпрати сатанинските си пълчища и ни донесе скарлатината, Рудолф ван Амстелвен успя да отблъсне дяволските орди. Рудолф ван Амстелвен ни донесе хляб и здраве, смелост и сили, а вие, брате Анселмус, и ти, Николас, сега се осмелявате да обвинявате този избраник в еретичество! Засрамете се! Искате да накарате да го убият децата, които му дължат живота си. Така ли отвръщате на Божията добрина? Тогава зло ще ви сполети, дом Анселмус, и теб, Николас.
Анселмус се задавяше от безсилна ярост.
— Брате Тадеус, думите ти са като удари от кама. Не се оставяй да те подведат. Как може един еретик да е Божи пратеник?
— Бог си служи с неочаквани оръдия, за да наложи волята си, брате Анселмус.
— Усукваш го, брате Тадеус. Упрекваш ни, че не сме познали избраника на небето в лицето на Рудолф ван Амстелвен. И по какво да го познаем? По смирението му ли? Такова той няма! По чистотата му ли? Чистотата е примамка на дявола. Децата се притискаха напред, но пазеха мъртва тишина. Новият дуел, а този път и между двама духовници, бе приковал вниманието им. Как ли щеше да завърши? Те бяха забравили за разпрата помежду си и следяха спора с наострени уши, зачервени бузи и отворени усти.
— Да, дом Тадеус — намеси се пламнал Николас — Вие само така си говорите. Искате да защитите Рудолф ван Амстелвен. Ала не можете нищо да докажете.
— Напротив — извика Тадеус, не по-малко възбуден — Вие можахте само да обвинявате. Аз имам доказателство. Много ясно доказателство.
— Представете го! — изписка Анселмус с фалцетов глас и страхливо погледна към празните ръце на Тадеус, сякаш очакваше да види була с печата и собственоръчния подпис на Господ.
— Ето доказателството — тържествено заяви монахът. Той отново улови Долф за лявата ръка, нави му ръкава на пуловера и показа доказателството. Един белег. Когато беше малко дата, Долф бе ухапан от куче. Дълбоко се бяха врязали зъбите на звяра и бяха направили три кървави дупки над китката. Раните заздравяха бързо, ала останаха белези. Неравни трапчинки от вътрешната страна на ръката, които не потъмняха и през лятото светлееха върху загорялата му кожа. Той знаеше, че има малки белези, и изобщо не се сещаше за тях. Преди години няколко деца в училище ги бяха забелязали и го бяха попитали:
— Някой да не те е набол на вилицата си?
След това се бяха изсмели. Но как можеха следите от ухапването на куче да докажат невинността му, това бе пълна загадка за Долф. Той се беше втренчил слисан в ръката си.
— Това е знакът, с който Бог е белязал Рудолф ван Амстелвен, когато го е посветил в мисията му. Знакът на Светата троица. Смеете ли още да се съмнявате, глупци? Не познахте ли Божия знак? Намесата на дом Тадеус произведе неописуемо впечатление. Децата се бутаха напред, за да могат и те да видят. Насмалко да откъснат ръката, на Долф. Те коленичиха пред него, целуваха обувките му, разръфания подгъв на джинсите, ръцете му и най-вече белега. Без малко щяха да го смажат във въодушевлението си. Тези, които бяха викали най-силно „Убийте го!“, сега пълзяха по земята само да могат поне да го докоснат. Дори Николас слезе от камъка, разбута настрани децата и така малко облекчи Долф.