— Кажи на момичетата да оплетат другите неща, но не им разправяй за какво са. Само им спомени, че пак си измислил нещо ново — рече Долф.
— Но защо трябва да сме точно седемнадесет? — попита Каролус. Долф се смути. Такова нещо човек можеше да обясни на Леонардо, но не и на малкия крал, за когото аритметическите прогресии бяха някакъв таен език.
— Това ще произведе най-голямо впечатление, ако предположим, че разбойниците ще си направят труд да ни преброят. Седемнадесет е магическо число.
— Дяволското число е тринадесет — каза Каролус.
— Да. Но с толкова малко хора е твърде опасно. Седемнадесет е също такова тайнствено число. Повярвай ми.
— А в замъка на Шарниц знаят ли това?
— Капланът им няма начин да не го знае.
— Добре. Докато говореше, на Долф пак му хрумна нещо. Той бръкна в джоба си и напипа скъпоценната кутийка с кибрит, който бе пазил като очите си през всичките тия седмици.
— Птичи тор — каза той полугласно.
— Какво?
— От оня, белия, изсъхнал птичи тор. Ще го намерите на всеки камък… Днес на обяд ще го събера. И сухи дървени въглища. Ти, Каролус, ще имаш грижата за останалата част от маскировката и ще подбереш петнадесет силни момчета, които не са много страхливи. Ще ги попиташ готови ли са да ни помогнат да изведем приятелите им от замъка. Те имат право да откажат, тъй като не е редно да премълчим, че в тази работа има риск за живота им. Но трябва да си мълчат, дори и да не се решат.
— Познавам поне трийсет, които ще се включат на драго сърце.
— Петнадесет стигат. С нас двамата стават седемнадесет. Нито един повече или по-малко.
— Прилича на карнавал — ухили се Каролус.
— Това не е шега, мило момче. Работата ще стане повече от сериозна и ние всичките може да загубим живота си.
— Да не мислиш, че съм страхливец — избухна Каролус.
— Естествено, че не. Ти си най-смелият малък крал, когото съм срещал. Но сега трябва да разбера устройството на замъка. Оттук се вижда, че по стръмната скала, върху която се намира, не можем да се покатерим. Как мислиш, какво има от задната страна на крепостта, където започва склонът?
— Пропаст — каза Каролус без колебание.
— С подвижен мост ли?
— Да, видях го; — Каролус имаше око на ловец — много по-набито, отколкото на Долф, освен това момчето знаеше какво да гледа по външната страна на замъка.
— Значи, единственият път е през подвижния мост отзад, прехвърлен през дълбока пропаст — замислено промърмори Долф — Това означава, че можем да нападнем едва когато спуснат моста. По кое време става това сутрин, как мислиш?
— Рано, малко след изгрев. Но ще има стражи. Сигурно двама.
— Добре. Какво идва след моста?
— Портата, естествено. Голяма тежка порта, която не можем да разбием.
— Няма да ни е нужно. Портата сама ще се отвори пред нас, можеш да бъдеш сигурен — обеща Долф с по-голяма самоувереност, отколкото изпитваше — Какво има след портата? Тунел ли?
— Не зная. Може да има сводест тунел накрая с втора порта или падаща желязна решетка. Но я вдигат, когато е отворена външната порта — и когато не подозират опасност.
— Затова трябва да внимаваме никой освен нас седемнадесетте да не разбере нещо за плана ни. Какво идва след портите?
— Вътрешният двор. Ама, Рудолф, ти никога ли не си виждал замък отвътре?
— Виждал съм, но там, откъдето съм аз, няма стометрови скали, за да си строят крепостите по тях. Там има само равнини и блата. Когато при нас издигат замък, заобикалят го с дебели стени, а наоколо изравят ров.
— На Ромхилд не му трябват допълнителни стени, скалата му е напълно достатъчна като преграда.
— Вътрешен двор, казваш — измърмори Долф — Доста голям, надявам се, заобиколен със сгради. Жилищната част срещу портата ли се намира? Каролус сложи ръка над очите и се взря в замъка в далечината.
— Да, преброих четиринадесет прозореца, които гледат към долината. Това трябва да е жилищната част. Отляво и отдясно са пристройките. И параклис, камбанарията се вижда добре. Ако застанеш с гръб към гората, отляво на входа за замъка се намират оборите и хранилищата, а отдясно — параклисът и оръжейниците…
— Къде, мислиш, са затворили приятелите ни?
— Естествено, че са ги заключили в пристройките, в пивоварницата, може би, или в някой празен обор. Със сигурност не са при конете. Рицарите-разбойници много държат на конете си и не пускат при тях пленници.
— Колко деца откраднаха тази сутрин?