— Тази нощ ще се моля за теб — сериозно обеща Леонардо, изведнъж без обичайната за него насмешка. Те се прегърнаха. Долф не посмя да се сбогува с Марике.
Той се измъкна от лагера, докато наоколо усилено готвеха. Носеше два вързопа. Единият с твърди питки, другият с нещата, които смяташе, че ще му трябват при нападението на замъка Шарниц. Като пристигна в горичката, Долф завари Каролус с петнадесет добре въоръжени и натоварени момчета. Той им каза тихо:
— Още тази вечер ни предстои дълъг път, време за почивка едва ли ще имаме. В никакъв случай не бива да ни видят, а пък след три часа се стъмва. Щом стигнем замъка, ще го заобиколим и ще се приближим изотзад, през гората. Там ще се скрием и ще изчакаме сутринта, като се приготвим за нападението. Момчета, начинанието е рисковано и който го е страх още може да се откаже. Ще подирим друг на негово място. Подробностите ще обсъдим по пътя. Готови ли сте на такъв риск?
— Готови сме — рече едно от момчетата — Най-добрите ни приятели са пленени в замъка — не можем да ги изоставим. Това беше Валтер, много способен ловец. Обади се и Матиас, един от рибарите.
— Готови сме на всичко, Рудолф, ако с това можем да спасим Петер.
Долф беше развълнуван. Колко предани бяха тези деца! Само преди няколко дни те се бяха опълчили в негова защита. Сега отново изразяваха готовност да го последват, през поля и гори, защото приятелите им бяха в опасност. Кой е казал, че в тринадесети век смелостта и рицарството се срещали само сред благородниците?
— Да тръгваме тогава. Те потеглиха мълчаливо към мястото, където на обяд Долф говори с Каролус. Наистина, никой от тях не изглеждаше уплашен. Те вървяха вече седмици наред, бяха устояли на лишения и спали под открито небе, преборили се бяха с диви животни и прегазили гърмящи реки, десетки пъти бяха рискували живота си. Калили ги бяха вятърът и дъждът, и студените нощи, жарещото слънце и ароматът на свободата. До един бяха станали вече мъже. Каролус ги бе подбрал с вещина. Малкият крал вървеше най-отпред, истински генерал, предвождащ войската си. В края на колоната беше Долф, който често се обръщаше назад, за да види дали не ги следят. За пръв път той бе изтръпнал от ужас преди няколко седмици, когато се спомена за прехода през Алпите. Оттогава смяташе, че това е невъзможно начинание. Нощем сънуваше глутници от вълци, мечки, пропасти, снежни върхове, каменни лавини и бедствия… Но не и това, което се случи тази сутрин — бруталното отвличане на деца и непреодолимата нужда да изведе приятелите си от един непревземаем замък.
12. НАПАДЕНИЕ НА ДЕМОНИ
Висок и черен се издигаше замъкът на Шарниц над мрачната долина. Желанието на Долф се бе сбъднало — не валеше. Нещо повече — въздухът сякаш бе станал по-прозрачен. В долината цареше пълно спокойствие. В бедняшките колиби на селяните и крепостните под скалата, върху която бе построен замъкът, нищо не трепваше. По бойниците на крепостта сновяха стражи. Два прозореца светеха. Може би там граф Ромхилд пируваше в рицарската зала със семейството си? Групичката се промъкваше в индийска нишка все по-близо и по-близо. Момчетата използваха всяка възможност за прикритие. Храсталаци, каменни блокове, малки възвишения… Трябваше да пресекат някаква рекичка и след като потърсиха малко, намериха тесен дървен мост. Ниско наведени, те притичаха на другата страна. Оттам започваше широка пътека с коловози, която водеше нагоре по склона към гората. Каролус сметна, че е по-добре да не тръгват по този път. Предполагаха, че след множество завои той ще ги изведе до задната страна на замъка. Не искаха да рискуват някой да се изпречи насреща им. Тръгнаха да пресичат наклонените поля на разстояние един от друг, с надеждата да не се забелязват в тъмното. Изкачваха се все по-нависоко и по-нависоко. Ето че стигнаха началото на гората. Ала пред гъстия мрак в леса, пред нощните звуци, които се надигаха оттам, момчетата се поспряха. Вдясно от тях, върху фона на малко по-светлото небе се открояваше гарваново-черната маса на замъка, издигаш се все още далеч над главите им. Проблясък от запалена факла, след това само тишина, зловещо спокойствие, черна нощ. Крясък на сова. Шумолене сред клоните. Животинче, което скочи пред тях, но не можаха да го познаят в тъмнината. Изобщо тръпки да те побият. Долф събра момчетата около себе си.
— Сега не се отделяйте един от друг — прошепна той. Хванете се за ръка, за да не се загубим. Часът е около единадесет, утре сутринта в пет трябва да сме готови за нападението. Имаме предостатъчно време да се изкачим до горе, да си поотпочинем и да се приготвим. Да тръгваме.