Долф кимна с глава, извади бомбата си и махна с ръка на момчетата да го последват. Те се спуснаха надолу, докато се изравниха със задната страна на замъка и можеха да виждат добре пропастта, която го делеше от планината. Мостът бе още вдигнат. Между стръмната гора и бездната имаше равно голо място, широко стотина метра, така че не бе възможно човек да приближи незабелязан крепостта от тази страна. В началото на това пространство децата спряха и потънаха сред храстите. Долф се завлече по корем малко по-напред, надявайки се да не го видят от кулите. Сложи бомбата пред себе си, разви фитила и от ново изпълзя назад в прикритието на растенията.
— Слушайте — прошепна той — Ей сега ще запаля фитила. Да не се уплашите, като чуете след малко силен трясък. Може би ще видите пушек и ще засмърди — но това само изглежда страшно. Минете направо отгоре, нищо няма да ви стане. Разбрано? Момчетата кимнаха, макар че всъщност разбираха твърде малко. Но щом като Рудолф казваше така, значи беше вярно. Те напрегнато се взираха (и трепереха) във вдигнатия мост и затворената тежка порта. Жадуваха за дела и Долф се надяваше, че няма да чакат дълго.
След малко зад стените се чу конски тропот, викове, гръмък смях. После скърцането на падащия мост, който се намести в леглото си с трясък. Портата се отвори наполовина. Излязоха двама мъже и се заоглеждаха. Те извикаха нещо навътре, отдръпнаха се и тогава седем ездачи напуснаха вътрешния двор и се спуснаха по пътеката, която водеше към долината. „Отиват да пазят при входа на клисурата, за да ловят нищо неподозиращите пътници“ — помисли си Долф. Мостът остана спуснат, а портата не бе затворена, така че да могат да влизат и излизат хора пеша. Появиха се няколко жени, които поговориха малко със стражите, и отново се скриха. Двамата войни се изправиха от двете страни на портата, опрени на алебардите си, и се приготвиха да скучаят няколко часа. Животът в замъка на Шарниц бе започнал. Ако чакаха още, напрежението щеше да нарасне прекомерно и седемнадесетте дявола вероятно нямаше да произведат необходимия ефект. Долф чу, че момчетата се молеха. Той драсна една клечка кибрит и запали фитила.
— Готови! — изсъска той — След няколко секунди ще гръмнем и веднага трябва да скочим. Не се изненадвайте от нищо. Ще прилича на магия, но нали това е целта. Той погледна към фитила, който гореше добре. Пламъчето пълзеше бавно по скалистата земя към барута. Дали щеше да се получи? Долф притисна устата си с гърба на ръката и нададе смразяващи кръвта звуци, каквито бе чул от индианците в приключенските филми.
— УУУУУУДвамата стражи на моста се сепнаха и впиха поглед в началото на гората. Момчетата затаиха дъх. Пламъчето бе стигнало копанката…
— Уууууу… — звучеше зловещият вой от храстите. Стражите се спогледаха, впериха подозрителен поглед в гората и…
— Буммм!! Получи се! Надигна се отвратителен гъст пушек, замириса ужасно. Изумените момчета загубиха и ума, и дума, но Долф изкрещя:
— След мен …И те се стрелнаха напред, направо през пушека. Ето каква картина се разкри пред очите на уплашените стражи. Първо се бе появил ужасяващ шум, после изведнъж страхотен гръм. Над откритото място се извиха облаци дим. От него излезе един дявол, още един и още много дяволи. Те бяха малки, черни и рогати, и на ивици. Скърцаха със зъби, крещяха и приближаваха ужасно бързо. Сковани от уплаха, стражите проумяха чак след време, че дяволите настъпваха по моста право към тях. Бяха дошли демони да ги завлекат в ада! Ландскнехтите се разпищяха, обърнаха се, отвориха по-широко портата и се втурнаха във вътрешния двор.
— Пресвета Богородице, спаси ни! След тях на площада се изсипаха седемнадесет дявола, ужасяващи окото. Най-предният и най-високият, със страшен бял рог на главата, размахваше лъскав нож. Всичките крещяха, викаха, ревяха. Мъжете, жените и децата, които се намираха във вътрешния двор, също се разпищяха. Те пуснаха всичко — ведра, купи, седла, ремъци и се разтърчаха във всички посоки, следвани от крещящите демони. Една жена падна на колене и бе стъпкана от три дявола. Един брадат войн, след когото бягаше най-големият демон, изведнъж се извърна и посегна към меча си, но страшният преследвач скочи върху му и заби лъскавия си нож в голата му ръка, така че мъжът изпищя и падна възнак. В същия момент дяволът вече седеше върху гърдите му.