Прегазваха разлудувани рекички, което често им отнемаше цели часове, защото трябваше да образуват верига от силни деца, покрай която най-малките да успеят да минат на отсрещната страна. Мостовете, прекарвани преди време, най-често бяха отнесени от прииждащите води през пролетта. Нерядко веригата се скъсваше и потокът повличаше пет-шест деца, които с мъка успяваха да спасят. Водата наистина не беше дълбока, но страшно студена и идваше с невероятна сила, така че краката им едва се задържаха върху хлъзгавите камъни на коритото. От единия бряг до другия опъваха мрежи — работа, опасна за живота, която обаче им доставяше хиляди пъстърви. Ловяха диви кози, козирози, ангъчи.
Понякога гладуваха, но добре тренираните ловци и калените риболовни отряди се бореха с всички сили и наставаха вечери на изобилието. Умрели от празен стомах нямаше. Няколко деца починаха от други беди — премачкани, когато върху им паднеха други деца, натровени, болни от болести без име. Долф не можеше да върши нищо: той се наслаждаваше. Досега не беше виждал Алпите толкова диви, недокоснати, чисти и неувредени от човека. Какъв свят! Никакви бензиностанции, никакви индустриални градове в долините. Никакви блокове или пък села с дървени къщи по платата. Само тук-таме купчинка бедни колиби на селяни или пастири, замъци над долините, малко ниви в плодородните части и останалото — свободно пространство. Владение само на животните, дивата растителност и присъстващите навсякъде скали. Никакви тунели и асфалтови пътища, вместо тях криволичещи пътечки, които не водеха за никъде и нерядко ги караха да се връщат километри назад. Голи урви без мостове, през които непременно трябваше да минат. Никакви язовири, никакви електроцентрали. Нищо друго освен дива планина, неумолима, коравосърдечна, изпитание за тяхната сила и смелост.
Така те минаха през прохода Бренар и въпреки че отново загубиха десетки деца, войската изглеждаше почти непокътната. Нямаше дете без синини, белези и цицини. Красивите дрехи на благородничетата загубиха своя блясък и разкош. Расото на дом Йоханис висеше на парцали около тялото му. Дясното око на Николас бе затворено от ужилването на една пчела (беше полудял за мед). От безпризорно градско дете Марике се бе превърнала в планинска нимфа, която скачаше призрачно леха по скалите и се показваше със смях над отблясъците на някой планински поток. Алпите поглъщаха безпомощните и слабите деца и в замяна даваха на другите прясно месо, кожи и сили. Слънцето или прежаряше, или се криеше по цял ден.
— И в двата случая ся спечелваше проклятия. Стигнаха до една истинска река, Изарко, и тръгнаха по течението и. Тя също взе своите жертви и се отплати с прясна риба. Планината искаше своя дан от децата и даряваше на хилядите оцелели здраве, стоманени мускули и сърце, изпълнено със свобода и щастие. Беше изнурително, прекрасно, страшно, вълнуващо, ужасяващо, неописуемо — всичко, взето заедно. Детската войска, която спря пред портите на стария планински град Болцано, облян от слънчева светлина, се състоеше от седем хиляди жилави, почернели, полуподивели същества, облечени в дрипи, през които се подаваха загорелите им тела. Но това бяха седем хиляди малки създания, преминали през ада, които излизаха сега весели, пеещи, пращящи от жизнелюбие и смелост. Жителите на Болцано не вярваха на очите си!
14. БИТКАТА В РАВНИНАТА НА ПО
За децата Болцано означаваше отново почивка. Жителите му предложиха на болните и изтощените малчугани добър подслон. По-голямата част от войската, която стануваше извън града, можеше пак да си поеме дъх, наслаждавайки се на слънчевата светлина, меките нощи и изобилието от храна, най-вече плодове. Хилде стъкми набързо нещо като полева болница, където децата можеха да лекуват раните си, където изрязваха или изгаряха набралите, гноящи рани по краката, за да спрат инфекцията. Когато ги обработваха, Фрида и градският знахар не можеха да ги упоят. За повечето операции използваха ножа на Долф. Обеззаразяваха го на огъня и го вкарваха нажежен във възпаленото месо. Децата прехапваха устни, стисваха очи и не издаваха ни звук. Почистените рани заздравяваха бързо благодарение на Фридините лапи.